Читать «Тихият палач» онлайн

Патриша Корнуел

Тихият палач

(книга 22 от „Кей Скарпета“)

На Стейси

„Мъдростта не влиза в злия ум, а науката без съвест разрушава душата.“

Франсоа Рабле, 1532

На Кей Скарпета

От Медноглавата змия, неделя, 11 май

(23:43, ако трябва да съм точна)

Стихче, което написах за теб. Честит Ден на

майката, Кей!

(Моля, прелисти страницата…)

Нахлува светлина, а пък тъмата, която причини (и спорел мен видя), я няма, няма, няма! Посипват се частици чисто злато, палачът се изнизва без следа. Страстта си търси своя доктор Смърт. Око за око, кражба за кражба. Сънувам еротично твоя сетен лъх. Дай паричка за мислите, споходили те. Задръж рестото и с часовника внимавай! Тик-так, тик-так!

1.

12 юни 2014

Кеймбридж, Масачузетс

Медта проблясваше като натрошен авантюрин над стария тухлен зид зад къщата ни. Представих си работилнички, измазани в пастелни цветове, с червени керемидени покриви по Рио дей Ветрай — Канала на стъкларите в Мурано, напалени пещи и тръби, през които майсторите стъклари духат разтопеното стъкло. Носех внимателно две кафета, подсладени с нектар от агаве.

Стисках изящните дръжки на ръчно изработените кристални чаши — семпли и идеално прозрачни. Споменът как ги намерих на венецианския остров Мурано все още ме изпълваше с радост. Ароматът на чесън и печени чушки ме последва и навън, след като мрежестата врата се затвори с меко тупване. Усещах свежия мирис на листенцата босилек, които късах с пръсти. Една от най-хубавите ми сутрини. По-добре не може и да бъде.

Специалната ми салата беше готова — соковете, подправките и билките са се смесили и напояват късчетата натрошено кръгло хлебче, каквито изпекох преди няколко дни на плоча. Зехтиновият хляб е добре да е малко престоял, когато се слага в салатата панцанела, която — също като пицата — е била храната на бедните, чиято изобретателност и съобразителност са превърнали остатъците от фокача със зеленчуци в истинска благодат. Ястията на въображението подтикват към благодарни импровизации и тази сутрин добавих ситно нарязан копър, кашерна сол и едро смлян черен пипер. Използвах бял вместо червен воден лук и сложих съвсем мъничко мента, откъсната от верандата. Там отглеждах подправки в големи керамични саксии, които намерих преди години във Франция.

Спрях се във вътрешния двор, за да нагледам грила. Над него се издигаха вълни топлина, а течността за разпалване и торбата с брикети бяха отдалечени на безопасно разстояние. Съпругът ми Бентън, който работи за ФБР, не е кой знае какъв готвач, но може да разпали добър огън и е педант на тема безопасност. Спретнатата купчинка жарава бе покрита с бяла пепел. Филетата от риба меч скоро щяха да са готови. Точно тогава моят хедонистичен унес бе рязко прекъснат и вниманието ми се насочи обратно към зида.

Осъзнах, че това, което виждам, са монети. Опитах се да си спомня дали бяха там малко преди изгрев, когато изведох нашата хрътка Сок. Той се инатеше и не се отделяше от мен, а аз бях необичайно разсеяна. Мислите ми препускаха в множество посоки, подгонени от еуфоричното предчувствие за тосканска закуска, преди да се кача на самолета в Бостън. Галещата мъгла ме щипеше след безпаметното излежаване в леглото, където само удоволствието имаше значение. Почти не си спомнях как изведох кучето, нито подробности от времето, прекарано с него в слабо осветения, покрит с роса заден двор.