Читать «Тигър в двореца» онлайн - страница 4

— Божичко, Джаки! Какво беше това? — възкликна Джо и изчака онзи да си разплете езика.

— Пфу, да му се не види — измърмори Едгар, — някои съвсем го удариха през просото.

— Напоследък само така влизам в час — успя най-сетне да обясни Джаки. — Ще се включиш ли?

— Първо ми кажи какво си сипа? — попита Джо предпазливо.

— Да не си я лизнал тая проклетия! — намеси се Едгар. — Адски горчи. Абсент е.

— Абсент ли? — изненада се Джо. — Че той не е ли забранен?

— Аха — продължи Джаки, като изтри устни и плъзна мътен поглед наоколо. — Май да.

— Така и трябва — обади се Бърти Хърн-Робинсън. — Рано или късно ще го убие.

Едгар взе чашата и я подуши.

— Това е нищо — рече. — Като бях в руската армия, повечето ми колеги от офицерския състав го смъркаха през носа.

— Е, може ли въобще да се каже така, Едгар? — попита Джо.

— Да се каже не знам, ама да се направи — да. Виждал съм го с очите си, при това неведнъж. Наливаш си чашата и забождаш нос. Вярно, Джаки натам е тръгнал, ама не е стигнал чак дотам. Поне още не.

— От скуката е — подхвърли Джони Бристоу. — Милата ни татковина! Кой може да го вини? Тук не се случва нищо. Знам как се чувства. Ако останеш още малко, Джо, един бог знае накъде ще те запрати безделието.

— Или при кого — подметна дяволито Бърти. — Нямаше как да не забележа, че снощи в „Гейъти“ Марджъри Фелпс прояви малко повечко от обичаен интерес към тебе… А, доколкото разбрах, полковник Фелпс е в Бирма. Искаш ли да уредя нещо, Джо?

— О, я стига! — възкликна Джони. — Капитанът заслужава повече от крантата на поделението! Симпатичен младеж като него, отрупан с медали, с приятели по високите етажи, неприлично очарователен… Може и сам да си избере! Я да видим… Така, доколкото ми е известно, Моди Смитсън е на сухо. Малката си я бива! Какво ще кажеш, а, Джо?

Разговорът се отплесна към детайлни сравнения на качествата на необвързаните дами в Симла и дълги разсъждения върху притегателната сила и очарование на обвързаните.

— Само си чешете езиците! — прекъсна ги Едгар. — В интерес на истината, никой от вас не може да се похвали с особени геройства. За младежи сте доста пасивни. Като бях на вашите години…

— Като си бил на нашите години, си бил император на всички руси! Знаем — побърза да го прекъсне Бърти.

Нещата отиваха към обичайната порция скандал между съквартирантите и на Джо не му се слушаше. За късмет си спомни за телеграмата.

— А, Едгар, между другото, нося телеграма за теб. По-точно, адресирана е до сър Джордж, с молба да ти бъде предадена. Не вярвам да е нещо важно, но той изрично заръча да ти я дам на ръка. Така че — дай си ръката!

Джо пъхна в шепата на Едгар светлобежов плик. И понеже в тази къща не държаха на личната неприкосновеност, всички се скупчиха около Едгар и занадничаха през рамото му. Докато наблюдаваше тази сцена, Джо се запита как изобщо пробит кораб като Пансиона се държи над водата. Знаеше, че Джаки Карлайл получава солидна издръжка от семейството на жена си, за да остане в Индия. Джони Бристоу въртеше — без особени усилия, но явно доста успешно — търговия с коне и даваше файтони и коне под наем. Злите езици твърдяха, че Бърти Хърн-Робинсън има връзки зад граница и сегиз-тогиз не отказва предложения за скромна контрабандна дейност, съгласувана с представители на любезните патани — всичко това под прикритието на агенция за недвижими имоти, чийто офис се намираше на Главната.