Читать «Теракотеното куче» онлайн - страница 110

— Това е наш свещеник, който обяснява Корана — каза Рахман и тръгна напред.

Монталбано го спря, като го хвана за ръката. Беше поразен от наистина религиозното внимание на момчетата, които, излезли веднъж от склада, щяха да започнат да викат и да се боричкат.

— Какво им чете?

— Осемнайсетата сура, тази за пещерата.

Монталбано, който не можа да си обясни причината, усети лек бодеж в гръбначния си стълб.

— Пещера?

— Да, Ал Кахф, пещера. Сурата казва, че Аллах, сблъсквайки се с желанието на неколцина младежи, които не искали да се покваряват и да се отдалечават от истинската религия, направил така, че да потънат в дълбок сън в една пещера. И понеже в нея винаги царяла пълна тъма, Аллах променил посоката на слънцето. Спали близо триста и девет години. С тях пред входа спяло дори едно куче, чиято поза била с опънати предни крака, все едно е на пост…

Спря, защото забеляза, че Монталбано беше пребледнял като мъртвец и отваряше и затваряше устата си, все едно не може да си поеме въздух.

— Господине, какво ви става? Лошо ли ви е, господине? Искате ли да повикам лекар? Господине!

Монталбано се изплаши от собственото си състояние, чувстваше се отмалял, имаше световъртеж, краката му бяха омекнали, като че ли бяха от извара, очевидно беше, че раната и операцията все още си даваха своето отражение. Междувременно неголяма тълпа се заформи около Рахман и комисаря. Учителят даде някакви разпореждания и един арабин скочи и се върна с чаша вода, някакъв друг дойде с камъшитен стол, върху който настани Монталбано, който се почувства смешен, защото му се налагаше да седне. Водата го ободри.

— Как се казва на вашия език „Бог е велик и милостив“?

Рахман му каза. Монталбано се помъчи да изимитира звученето на думите, а малката тълпа се засмя на неговото произношение и отново му ги повтори в хор.

* * *

Рахман делеше апартамент с един свой по-възрастен колега, Ел Мадани, който в този момент си беше у дома. Той приготви чай от мента, докато Монталбано обясняваше на другия причините за прилошаването си. Рахман не знаеше нищо за намирането на двамата убити младежи в Кастрираното агне, докато Ел Мадани беше чул да се говори за това.

— Заинтересован съм да разбера от вашия любезен отговор — каза комисарят — до каква степен предметите, разположени в пещерата, могат да бъдат свързани със сурата. За кучето няма никакво съмнение.

— Името на кучето е Китмир — каза Ел Мадани, — но го наричат още и Кутмур. Това знаете ли го? За персийците кучето от пещерата се превръща в пазач на кореспонденцията.

— В сурата има ли гаванка, пълна с пари?