Читать «Теди» онлайн - страница 5

— Едно момче трябва да се подстриже.

Теди вдигна глава от вестника, но жената беше вече отминала. Той дори не се обърна след нея, а пак заби поглед във вестника. В края на коридора пред огромния стенопис, изобразяващ свети Георги и змея, той сгъна вестника няколко пъти и го пъхна в левия си джоб. После заизкачва широките ниски стъпала, за да излезе на главната палуба. Вземаше две стъпала наведнъж, но бавно, едва-едва, като се държеше за перилото, и цялото му тяло вземаше участие в това, сякаш изкачването на една стълба беше и за него, както за повечето деца, едно удоволствие все пак. От площадката той отиде право при бюрото на касиера, където сега седеше хубава девойка с морска униформа. Тя пришиваше с машинка печатани на циклостил листове.

— Моля ви се, бихте ли ми казали в колко часа започва играта днес? — обърна се към нея Теди.

— Моля?

— Бихте ли ми казали в колко часа започва играта днес?

Момичето му се усмихна с начервените си устни.

— Коя игра, мило? — попита го тя.

— Играта с думи, която играха вчера и онзи ден — дето трябва да се допълват липсващите думи. Важното е да се съобразяваш с контекста.

Момичето тъкмо се готвеше да пъхне три листа в машинката за подшиване, но се спря.

— Ясно — каза тя. — Играта започва късно следобед, струва ми се. Към четири часа. Но не е ли малко трудна за теб тази игра?

— Не, никак даже — каза Теди и понечи да си тръгне.

— Чакай малко, мило. Как се казваш?

— Тиъдър Макардъл — отвърна Теди. — А вие?

— Аз ли? — усмихна се момичето. — Аз се казвам Мичман Матюсън. — И тя натисна машинката за подшиване.

Теди я погледна.

— Знам, че имате морски чин — каза той. — Не съм сигурен, но мисля, че когато някой ви попита как се казвате, би трябвало да му кажете цялото си име. Джейн Матюсън или Филис Матюсън, или каквото е там.

— О, така ли?

— Казах, мисля, че е така — отвърна Теди. — Но не съм сигурен. Виж, ако бяхте с униформа, то е друг въпрос. Във всеки случай благодаря за информацията. — Той се обърна и пое по стълбата към горната палуба, вземайки пак по две стъпала наведнъж, но този път по-бързо.

След доста търсене намери Бупър на спортната палуба. Тя се беше разположила на едно слънчево място — спокойно островче — между двата тенискорта, на които в момента никой не играеше. Беше клекнала, слънцето печеше в гърба й, а вятърът си играеше с копринената й руса косица; градеше съсредоточено два долепени комина от черни и червени пулове. Едно съвсем малко момченце стоеше от дясната й страна само като наблюдател.

— Гледай! — каза заповеднически Бупър на брат си, когато той се приближи.

Тя се просна напред и огради с ръце двата комина, за да обърне внимание върху това свое постижение, и да го отдели от всичко останало на кораба.

— Майрън — обърна се тя недружелюбно към своя компаньон, — я мръдни, че правиш сянка и брат ми не може да види. — Тя затвори очи и с гримаса, която трябваше да покаже, че Майрън е цяло мъчение, го изчака да се помести.

Теди застана над двата комина от пулове и ги погледна одобрително.