Читать «Театърът на неспособните» онлайн - страница 2

При оскъдните средства на сцената в Славянска беседа (никакви декори, невъзможно осветление) пиесата все пак не пропада като художествено дело. Спасяват я усилията на актьорите. Създава се нужното настроение, създава се ансамбъл, изпъква смисълът на пиесата. Издържат се характерите на главните действащи лица: Златарева (съдържателката на карусела), Вера Игнатиева (приятелката на Юлия), Давид Георгиев (нейния мъж) и особено: Тенева (Юлия), Габровски (Лилиом) и Кица Стоянова (лелята). Кица Стоянова (заедно със Златарева и Вера Игнатиева) е една от неспособните, излишните за Народния театър. А тя е една рядка типична актриса, каквато нямаме друга в цяла България. Това се вижда в ролята на лелята, която Кица Стоянова типизира с удивително майсторство. Трябваше управлението на Народния театър — г. Вл. Василев — да дойде да я види. Да види грешката на своята некомпетентност. Или ако я е видяло — да си тегли последната консеквенция — Да дойде и види. Да Види и г-жа Невена Тенева, една много способна актриса, която не бе поканена (като „безспорна“) в Народния театър, а бе поканен (като „безспорен“) нейният мъж Вл. Тенев — за да бъде след това намерен от управлението за „невъзможен“ в ролята на Марко Колона („Монна Ванна“). Трябваше управлението на Народния театър да дойде и види. Да види и Петър Габровски в ролята на Лилиом — силна драматична роля с най-разновидни модулации на тон и настроение. Но Габровски, който се яви на изпитите за актьори в Народния театър, бе намерен от управлението за лош провинциален актьор, т.е. ненужен за Нар. театър. Много по-нужна бе жена му, която се прие направо за стажантка — жена му, която не ще бъде актриса и след седем прераждания. Но така цени талантите г. Вл. Василев от висотата на своя абсолютен вкус. Според него Кица Стоянова, Тенева, Габровски са ненужни за Народния театър. Много по-нужни са децата от театър „Студия“, вече напълно вманиачени под вещото ръководство на И. М. Даниел. В заслеплението на своето невежество по театралните въпроси театралният комитет си въобразява, че с неопитните и не съвсем даровити момчета и момичета от театър „Студия“ се освежава трупата на Народния театър. Дързостта ни некомпетентността е сляпа — и отрича дори и аксиомата на техническата опитност, която прави „старите“ много по-полезни, докато „младите“ (при условие, че са даровити) имат да преминат една дългогодишна школа, която започва не с Консуела, а със слугини и камериерки. Но за дързостта на некомпетентността няма аксиоми — иначе тя не би изпълнила своето разрушително призвание.