Читать «Твърди криле» онлайн - страница 2
Николай Теллалов
— Много се разстройваш, Бухалов — опита се да го утеши началникът.
— Сърце не ни дава просто да му ударим печата „ОТХВЪРЛЯ СЕ“ — вметна младият експерт. — Ще го наскърбим, а е наистина национална гордост този Сладкопеев. Мъчихме се поне нещичко да намерим практично…
— И безопасно! — възкликна Бухалов.
— Да, и безопасно, за да го одобрим, да не режем полета на един кадърен и талантлив член на обществото. Обаче…
— Обаче — цврък! Няма! Налага се да му откажем патент… — довърши разстроеният възрастен експерт. — Чудя се как да му го обясня по-деликатно. Гениите са нежни души, началник Гарвански. Не искам да изпадне в депресия и да престане да изобретява ценни и нужни на всички нас неща.
— Като онези призматични очила за право стереоскопично зрение — добави младият.
И, обяснили на шефа затруднението си, двамата служители се втренчиха в началника Гарвански, без особено да крият надеждата, че той ще ги отърве от неприятното задължение да отхвърлят проекта на националната гордост от градчето Висок бряг.
Шефът разбра намека и се наежи за миг, но внезапно се отпусна и каза доволно, обръщайки се към по-младия си подчинен:
— Колега Гълъбов, напълно разбирам, че на твоите години емоционалното отношение е естествено и то ти е попречило на трезвата преценка… но за теб, Бухалов — обърна глава към другия експерт, — направо съм учуден как въпреки огорчението от ГЛАВНАТА идея в проекта не си запазил хладнокръвие да видиш рационалното зърно в цялата тази интелектуалноупражнителна… плява, съжалявам че го казвам така. Защото го има ценното зрънце! Пред вас е, колеги! Ето! Приложение пето. Хайде четете сега, за да разберете защо аз съм началникът, а вие сте ми помощници все още!
— „При възникване на авария в самолета — зачете Бухалов леко засегнат, — екипажът спокойно може да напусне машината във всеки момент, но в случай на контузия на някой от пилотите е предвидено ИНДИВИДУАЛНО ПЛАНИРАЩО УСТРОЙСТВО ЗА АВАРИЙНИ СИТУАЦИИ (парашут), чийто принцип е илюстриран на фиг. 5-4 до 5-12 включително…“ О! Светло небе! Гарвански, прощавай, наистина съм изкукал! Ами да!
— Не разбрах — призна гузно Гълъбов.
Гарвански се изпъчи.
— Раница с парашут, момко! Чудесно приспособление за подрастващи.
— И за дъртаци като мен — самоиронично подхвърли Бухалов.
— Стига старче, има още перушина по крилете ти! — приятелски възрази началникът. — Та така, Гълъбов. Парашутът е МНОГО добро изобретение. Я кажи, колко пъти си падал на земята когато за сефте напусна гнездото си?
— Ох…
— Ох, я! Разбра ме, значи. Та така, въпросът е решен! Одобряваме парашута, пък самолета… — Гарвански приглади с човка настръхналата за миг перушина на гърдите си. — Пък самолетът ще го отложим за по-подробно разглеждане. Нека мислим перспективно, все пак… Е, сега вече и пилетата са сити, и червеите цели, нали?
Информация за текста
Източник: http://drakonche.zavinagi.org/
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3132]
