Читать «Татарска приказка (Татарска приказка)» онлайн - страница 3
Гулчечек
И щом нейният мъж потеглил лъка върху жиците — струните изведнъж звъннали и запели с гласа на Гулчечек:
Братовата жена учудено спряла играта:
— Чуваш ли как цигулката свири и говори с човешки глас! Тя не иска ръченица и не може да търпи тропане с крака!
Братът посегнал с пръсти към жиците на лъка и станало чудо: цигулката сама запяла с гласа на неговата изгубена сестричка Гулчечек:
Братът като чул тези думи, пуснал цигулката, изскочил навън, грабнал една тояга, метнал се на коня и препуснал към брезата, която растяла край гората. В туй време вълчицата прегризала със зъби корените на дървото и то се разклатило — аха, аха — подир един миг ще падне заедно с девойчето.
Изневиделица изтрополял конят и братът замахнал с тоягата. Ударил вещицата и тя паднала на земята. Братът поел сестричката си от брезата, наместил я на коня и препуснал към къщи. С голяма радост посрещнали откраднатото момиче майката и бащата.
И аз бях на гости. Вчера отидох, днес се върнах. Пих чай с мед и ме гощаваха с банички.
Информация за текста
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/2588)
Последна редакция: 2007-04-29 13:49:13