Читать «Танц с остриета» онлайн - страница 5

— Докато аз се крия из сенките, нищо друго не може да те заплаши от тях — усмихна се Зуса.

Алиса й направи знак да седне. Другата жена отказа, а домакинята не се обиди — това бе една от множеството странности на Зуса. Тъй като последната бе спасила живота й, а впоследствие й бе помогнала в борбата срещу гилдиите в онази съдбовна нощ, Алиса бе склонна да изтърпи и далеч по-големи странности.

— Чу ли всичко? — попита Гемкрофт.

— Всичко, което си заслужаваше да бъде чуто. Старецът е изплашен. Той се опитва да бъде скала по време на буря; да оцелее, като не прави нищо, докато тя не отшуми.

— Понякога тази стратегия е добра.

Зуса се подсмихна.

— Тази буря няма да отмине сама. Подобна страхливост не е решението. Знаеш какво иска Бертрам. Иска те впримчена в брачния хомот. Тогава той ще получи възможност да управлява директно през съпруга ти.

— Бертрам не се интересува от властта.

Безликата повдигна вежда.

— Сигурна ли си? Той може да е възрастен, но не е мъртъв.

Алиса въздъхна и пресуши чашата си.

— Какво да правя? — попита тя. Чувстваше се изморена и объркана. Синът й много й липсваше. Тя бе изпратила Натаниел в замъка Фелууд, под опеката на лорд Джон Гандрем. Джон беше добър човек, приятел на семейството. И, най-важното, владенията му се намираха далеч от Велдарен. При него момчето щеше да остане в безопасност, а същевременно щеше и да получава добра подготовка за живота.

— Все пак има ли някой от кандидатите, който ти е допаднал? — рече Зуса.

Другата сви рамене.

— Марк Тулен е привлекателен, макар да подозирам, че Бертрам не би одобрил потеклото му. Поне Марк бе склонен да разговаря с мен, а не само да зяпа в блузата ми. И онзи благородник, който отговаря за северните ни мини, Артър… Артър…

— Хардфилд — помогна Зуса.

— Същият. Той е приятен събеседник, не е грозен. Но е малко сдържан. Предполагам, че това се дължи на възрастта му.

— Колкото по-възрастен, толкова по-малко вероятно да забягва с други жени.

— За това не бих имала нищо против. — Алиса се изправи и се извърна. У нея отново бе припламнал онзи страх, който не й бе позволил да си намери съпруг. Беше й трудно да изрази този страх гласно, както се опитваше да стори сега. — Но децата, които се родят от този съюз, ще станат наследници на рода. Те ще изблъскат Натаниел, ще го обявят за недостоен… Не мога да му причиня това, Зуса. Той е моят първороден син.

Ръцете на Зуса се обвиха около нея. Сепната от необичайната проява, Алиса прие прегръдката.

— Ако синът ти е силен, той няма да позволи да му отнемат полагащото се. Не се страхувай.

— Благодаря ти. — Алиса се отдръпна и се усмихна. — Какво ли щях да правя без теб.