Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 124

Изчаках феновете на „Пакърс“ да се отдалечат към павилиона за хотдог, а после пъхнах пистолета в джоба и се приближих към „Бобеното зърно“. Мери Бет и Дейвис стояха в единия му край, а аз заех позиция в другия. Разделяше ни група деца от детска градина, най-малко двайсет и пет на брой. Мери Бет улови погледа ми в отражението в горната част на „Бобеното зърно“. Ефектът „рибешко око“ ми попречи да определя разстоянието между нас. Имах чувството, че е поне километър. Започнах да си пробивам път сред децата, но някаква ръка ме дръпна за ръкава.

— Извинете, сър.

Жена под трийсет, явно учителка от детската градина.

— Ще ни направите ли една снимка?

Напъхах пистолета по-дълбоко в джоба си, усмихнах се и взех фотоапарата. Мери Бет побутна Дейвис към външната страна на „Бобеното зърно“. Забелязах тъмно петно кръв на алуминиевия панел, на който се беше облегнал преди миг. После двамата изчезнаха. Направих снимката и забързах след тях.

Мери Бет мина покрай охранител в жълт дъждобран, който с важна физиономия се придвижваше с количка „Сегуей“. После хлътна в Притцкер Павилиън — летния театър на Милениум Парк. Последвах я на празната сцена и спрях на около три метра от нея. Тя тръшна Дейвис на пода и се обърна.

— Браво, мистър детектив. Значи все пак си разбрал всичко.

Думите й бяха предназначени за мен, но очите и пистолетът й бяха насочени към Дейвис. От огнестрелната рана на хълбока му течеше кръв, в очите му имаше страх. Устните му се раздвижиха, но не издадоха никакъв звук. Измъкнах пистолета си и го насочих в нея.

— Хвърли оръжието, Мери Бет. Всичко свърши.

— Още не е свършило, сър.

Дейвис се сви и скри глава между дланите си. Абсолютно безсмислен ход при разстояние от метър и половина.

— Даян е арестувана, Мери Бет. Всичко, което предприемеш, ще се отрази и на нея. Ако не друго, направи на сестра си тази малка услуга и хвърли оръжието.

— Вече убих петима души, Кели. Кое може да е по-добро за Даян?

— Не знам. Но ако сега натиснеш спусъка, тя ще бъде съучастник в убийство.

— Наистина ли?

— Да.

Мери Бет наведе дулото с един-два сантиметра, погледна ме и стреля в гърдите на Дейвис.

Той се сгърчи на пода. Пристъпих към него. От устата му бликаше кръв, но все още беше жив. Протегнах ръка за пистолета на Мери Бет, но тя ме изпревари и отново натисна спусъка. Вторият изстрел си свърши работата.

Мери Бет рухна под прав ъгъл върху Дейвис. Куршумът беше отнесъл почти цялата задна част на главата й, но лицето й беше недокоснато. Плътни, полуразтворени устни, разтеглени в лека усмивка. Точно като Франки Пентанджели в „Кръстникът II“. Мери Бет беше направила това, което смяташе за правилно. Жалко, че не бяха останали членове на семейството, за които да се погрижи.