Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 95

10

Генеалогията — историческа наука, занимаваща се с изучаването на родствените отношения между хората, историята на рода и произхода на индивида, представяйки ги и картинно чрез т. нар. родословно дърво, таблици или кръгови диаграми. — Бел.прев.

11

Неофит — основно значение: нов привърженик на някаква религия, общо значение — нов привърженик на учение или обществено движение, новак в някаква работа. Като исторически термин означава нови членове на тайни общества; в ранната християнска църква — новокръстен. — Бел.прев.

12

Сутана (фр. Soutane — пола, расо) — дълга горна дреха с дълги ръкави като на католическото духовенство, която се носи извън богослужението. Цветът й зависи от йерархическото положение: на свещеника — черен, на епископа — виолетов, на кардинала — пурпурночервен, на папата — бял. — Бел.прев.

13

Фавн или Фаунус (на латински Faunus, от favere — помагам) — древноиталийски бог, защитник на селяните и овчарите, на техните животни и ниви. В древногръцката митология негов аналог бил бог Пан. По-късно бил показван като Сатир — получовек, полукоза, свирещ на флейта. — Бел.прев.

14

Свастиката представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° надясно. Думата „свастика“ идва от санскритски и означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро; по-точно — отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Общоприетото мнение за свастиката се изменя през първата половина на 20 век, когато е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката като към единствен националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната й друга употреба. — Бел.прев.

15

Розенкройцерският орден — легендарна езотерична организация, която започнала да се споменава в публикувани документи от началото на 17 век. Основаването му било свързано с митичната личност на Кристиян Розенкройц. — Бел.прев.

16

Талмуд (на иврит: — „указания“) — авторитетен запис на религиозни обсъждания на еврейски закони, етика, легенди и истории. Той е основен източник за законодателство, обичаи и морални ценности на юдаизма. В основата на Талмуда е залегнал Старият завет. — Бел.прев.

17

Кабала (от иврит: „получаване“) — мистично учение, не е религия. Основната идея е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа, за да постигне хармония. Кабала се зародила като древно гадателско изкуство, което постепенно прераснало в огромна религиозно-философска окултна система. Последователите й смятат, че тя е шифърът, който разкрива смисъла и значението на Словото Божие. — Бел.прев.

18

Хабсбурги (на немски: Habsburg) — германски аристократичен род, който от 1278 до 1918 г. управлявал редица европейски и американски държави, между които Австрия, Испания, Австрия, Белгия, Холандия, Люксембург, Унгария, Хърватска, Босна и Херцеговина, Чехия, Португалия, Мексико и др. Хабсбургите разширявали властта и влиянието си не чрез войни, а чрез династични бракове. В края на 1918 г. многонационалната империя се разпаднала. — Бел.прев.