Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 10

Орденът твърде бързо разгърнал активна дейност. Неговата необичайност привлякла за членове много тогавашни интелектуалци. Сред тях имало и представители на висшето общество, на които им бил омръзнал придворният живот и търсели нови усещания. Ланц лично разработил устава на ордена, прекарвал дълги нощи в подробно описание на церемониала му. В основата му залегнал кодексът на цистерцианците (ненапразно Либенфелс няколко години членувал в ордена им). Първите девет параграфа от устава съдържали утвърждаване на целите и принципите на ордена, изброявали се правата и задълженията на братята; имало кратко описание на ритуалите, отделни параграфи били посветени на церемониала, на йерархията, хералдиката и на униформеното облекло. По-нататък следвали не по-малко важни параграфи, отнасящи се за правата на собственост (както ще видим по-нататък, грижата за имуществото на ордена заемала далеч не последно място).

От това, което вече разказах за идеите на Ланц, може да се направи извод на какви принципи се основавал неговият орден. Това било религиозно-расово обединение, в което се допускали само хора с арийска външност, свидетелстваща за преобладаване на чиста кръв. Грубо казано, за встъпване в ордена трябвало да притежаваш светла коса, сини (минимум сиви) очи и „арийско“ телосложение, което се установявало от определени пропорции на тялото. Например истинският ариец трябвало да има „продълговата глава“, тоест дължината на черепа да е по-голяма от ширината му. Целта на ордена била да пропагандира расовата чистота и развитието на арийската наука и изкуство. Ланц дълго обмислял каква религиозна основа да има неговият орден. Християнството, основаващо се на юдаизма — религията на пигмеите, явно не подхождало. Трябвало да измисли нещо свое. В резултат се получила смес от християнски заповеди, дарвинизъм и мистични култове, която самият Либенфелс, съдейки по всичко, така и не успял докрай да разположи по местата им.

Членовете на ордена били длъжни да поемат върху себе си голям, макар и в известна степен аморфен кръг от задължения. С това те се различавали от членовете на традиционните монашески ордени: никой не ги задължавал да живеят в манастир или да умъртвяват плътта си. Всеки бил длъжен да внася в дейността на ордена своята лепта. Ланц, както виждаме, се проявил като прагматичен човек. Членовете на ордена били длъжни, първо, да водят пропаганда и да привличат нови членове, второ, да помагат на своите събратя по орден и раса. Освен това сключваните от тях бракове трябвало да бъдат расово чисти. По всякакъв начин се подкрепяло създаването на нови центрове на ордена и крупните пожертвования в негова полза.

В рамките на ордена съществували научни и духовни кръгове. Те били призвани да развиват учението на Ланц. В частност, „учените братя“ се занимавали с генеалогия и антропология. В рамките на ордена със съвместни усилия били написани няколко ритуални книги, основна от които била „Хебдомадарий“. Всеки ден се провеждали по три служби (сутрешна, обедна и вечерна), които се променяли в зависимост от деня на седмицата. Въпреки сходството в наименованието те се различавали твърде много от християнските ритуали. В частност, всички участници в церемонията били длъжни да носят специално облекло и да изпълняват ритуални танци. Текстовете на молитвите, обаче, били твърде кратки и съдържателни — съдейки по всичко, Либенфелс просто го мързяло да пише дълги богослужебни книги.