Читать «Таджикска приказка (Таджикска приказка)» онлайн

Птицата Кахка

Таджикска приказка

Преди години в някаква страна живял един беден рибар. От ранна сутрин до късна вечер клечал край реката и колкото риба улавял, отнасял я на пазара. Така се изхранвал.

Една заран пак така клекнал на сянка под едно старо дърво и зачакал нещо да хване. Цял ден стоял, но само една мъничка рибка се уловила на въдицата му.

По някое време долетяла и кацнала на дървото една птица — голяма и чудно хубава. Не била проста птица тя, а самата птица Кахка, за която старите люде разправят какви ли не приказки. Птицата гледала как рибарят се труди напразно и й дожаляло. А той не я забелязвал.

Когато на мръкване се вдигнал да си ходи, рибарят чул от дървото глас:

— Какво ще правиш с тая малка рибка?

Погледнал нагоре и видял птицата Кахка. Отговорил и:

— Ще я продам и с парите ще купя парче хляб.

Тя му рекла:

— За такава мъничка рибка надали ще ти дадат толкова пари, та да купиш и един залък. Пусни я в реката да си плува. Довечера аз ще ти донеса една голяма риба — тя ще ти свърши работа. И обещавам всяка нощ да ти нося по една. Така на стари години с жена си ще добрувате. Само трябва да ми се закълнеш, че никому няма да разправяш за мене.

Зарадвал се бедният рибар; заклел се, че никому няма дума да каже за добрата птица Кахка. Отишъл си и зачакал.

Среднощ на двора се чул силен шум — сякаш буен вятър брули фиданките. Излязъл и видял, че птицата била кацнала на големия чинар сред двора и държала в човката си една много едра риба. Пуснала я тя в ръцете му и отлетяла; без да дочака дори той да й благодари.

Жената на рибаря нарязала рибата на парчета, изпържила я. На заранта мъжът я занесъл на пазара. Продал я за хубави пари, защото рибата била много вкусна.

От тоя ден нататък рибарят не ходел вече на реката да се мокри за нищо и никакво — седял си у дома, пушел си чибука, а през нощта птицата му донасяла по една голяма риба, която той продавал.

Скоро сиромахът се замогнал, забогатял. На мястото на полусрутената къщурка построил прилична къща, двора си подредил. Съседите му вече не отвръщали глава, а се спирали и разговаряли с него. С една дума — заживял си човекът в доволство.

Веднъж той отишъл пак на пазара, постлал си черджето на калдъръма и започнал както винаги да продава пържена риба. По едно време насред пазара застанал падишаховият глашатай и се провикнал:

— Слушайте, правоверни! Който каже на падишаха — да му дари аллах добро здраве и дълъг живот — къде може да се намери птицата Кахка, ще получи щерката на падишаха за жена и половината султанство в зестра.

Чул тия думи рибарят и подскочил като ужилен. Отворил уста, ала навреме се сетил, че бил обещал на своята благодетелка да мълчи.

Глашатаят пак се провикнал.

Този път рибарят се подвоумил: „Ех, как ми се иска да стана зет на падишаха! Щерка му, казват, била хубава като пълнолика месечинка, пък моята жена вече остаря и погрозня от немотията. А на това отгоре ще получа и половината султанство зестра!“

Така си говорел наум рибарят, отворил уста, ала се опомнил и поклатил глава: „Не, няма да я издам! Ами че тя от глад ме избави, човек ме направи“ — и си седнал на черджето.