Читать «Съседът» онлайн - страница 2

— Ти как я караш? Пак ли беше сам в снощи? Не научи ли някакъв хабер за сина и дъщеря си?

— Не съм Слави! Едва ли ще науча! Но реално казано, те са винаги до мен, дори и в душата ми.

— Ако ти се пуши, вземи си цигара! — предлижи свойски Слави.

Той също мечтаеше някой светнал ден да срещне баща си, и да го прегърне… Беше малък, когато баща му бе заминал в чужбина и няколко години след това, майка му по незнайни причини се разведе, и не спомена нищо на децата си…Но когато стана зрял мъж, научи че на негово име има тлъста банкова сметка…

— Благодаря ти приятелю! — рече Пешо и запали цигара — Как е сестра ти?

— Добре е! Работи!

— А ти имаш ли вести за баща си? Много пъти си ми споделял за него!

— Нямам…! Изпитвам страхотна необходимост от него! А и му дължа много! Не знам защо, но-о-о-о майка ми е унищожила всички негови снимки и документи. Дори не знам как изглежда! Освен това са изгорени всякакви писма и картички, за да не попаднат в ръцете ни; на мен и сестра ми. Това никога няма да й го простя! Все пак ми е майка!

Двамата мълчаха и си пушеха цигарите. Слънцето препичаше, а лъчите пронизваха навсякъде. До тях кацнаха два гълъба, след това затанцуваха, а после се разделиха. Направиха своя пирует и кацнаха един до друг.

— Ще обядваш ли с нас? Много държа на теб! — каза Слави и се усмихна.

— Благодаря ти! Но не ми е удобно!

— Моля те, не ми отказвай!

Пешо му отговори с усмивка.

— За приятния ти отговор да пием по едно гориво! Какво ще желаеш; кайсиева, водка или уиски?

— Предпочитам кайсиева!

— Не искам да се притесняваш! Дори съм се запасил с цигари. Кате…! Къде си?

Донеси ракията и две кутии цигари!

Катерина донесе поръчката дори и салатата която беше готова. Домакинята се усмихна и попита:

— Как си бай Пешо? Как я караш?

— Добре съм дъще! Благодаря!

Тя бе свикнала на приказките и на благите му думи.

Казаха си наздраве и отпиха. Разговаряха доста, дори се смееха от душа.

Не след дълго пред портата спря червено „ПЕЖО 407“, от което излезе доста изискана дама в напреднала възраст и един мъж с побеляла коса, сресана назад и леко коремче. Същият приглади бялата си коса с особен реверанс и изпъна сакото.

— Пешо, извинявай, моля те да изчакаш за малко!

Тръгна към колата, размени няколко тихи думи с новапристигналите. Отвори съседния портал, вкараха пежото в двора, и дойдоха под сянката при Петър.

Той забеляза, че Слави бе малко смутен от новодашлите. Но това бе за кратко. Обстановката се разчупи, когато се появи Катерина.

— Пешо позволи ми да те запозная с госпожа майка ми, и този приятен господин! — каза Слави и представи по същия начин Пешо.

Седнаха околко масата, а по лицата на всички грейнаха усмивки. Масата бе сервирана на бързо.

Разговорите продължиха в друга насока.

— Извинявай Слави, знам че ме покани на обяд, но трябва да си тръгвам приятелю. Може да сме близки приятели, но сте се събрали семейството. В момента не ми е мястото тук.

— Съжалявам, но няма да те пусна! Държа много на теб, и искам да останеш!

— Сине, остави човека! Прав е! Той не е от семейството! — намеси се майка му и запали цигара.