Читать «Сън за двама» онлайн - страница 3

Слънцето бе спряло точно на средата на небето и жареше здраво. Откъм село Горна Арда долитаха удари на чук по нещо желязно и се пръскаха звънливо навсякъде. Родопа дишаше с пълни гърди, мушички прелитаха над ярко цъфналите цветя и лейтенантът не разбра как жената се озова в прегръдките му.

Час след това двамата лежаха един до друг на изпомачканата трева, разперили ръце и поемайки жадно свежия въздух. Изведнъж той рязко стана и с корав глас запита:

— Ей, та ние го направихме направо, без да мислим! При тебе всичко наред ли е?

Без да се помръдне, проститутката се учуди:

— Какво имаш в предвид?

— Ти здрава ли си? Да не ми лепнеш някоя болест сега? Само това ми липсва! И каква проститутка си ти, като не си носиш презервативи майка му стара?!

— Споко, мой човек! — ухили се тя — По-здрава съм от много прикрити курви! А презервативите ми са в чантата, но пак ми влезе муха в главата!

— Бягай бе! — плесна се по бедрата лейтенантът. — Значи си го направила нарочно? Като с твоя даскал?

— Искаш ли — предложи тя — да легнеш до мен и да ме хванеш за ръката?

— Защо?

— Винаги съм си мечтала да лежа в тревата с някой хубав мъж, а той да ме държи за ръката. Да мълчим и да гледаме небето.

— Да, бе! Остана и да запеем накрая!

— Не ми се подигравай! Моля те! А аз ще ти кажа нещо много важно за теб! Обещавам!

— И за какъв дявол да го правя?

— Ами, виж колко е интересно. Ти си ченге, а аз проститутка и такива неща даже по филмите не се случват. Ще бъде нещо като сън за двама!

— И какво е това важното, дето ще ми го кажеш?

— Легни и ще разбереш!

С физиономия, която излъчваше презрение към самия себе си, лейтенантът се просна до жената и нескопосано я хвана за ръката.

— Слушам те!

— Сигурно това е най-разумното нещо, което си правил през последните пет години. Аз знам къде е скрито златото, лейтенанте!

Той стисна зъби и затаи дъх. Жената спокойно продължи:

— След малко ще те заведа до тайника и ти ще станеш героят на филма. Ще те повишат в службата, ще станеш началник и само понякога ще си спомняш за една проститутка, с която заедно сте сънували в един майски ден. Това стига ли ти?

— А ти?

— Аз какво? Ако успея да хвана от раз, ще си родя детето и ще опитам да започна живота отново. Още съм на двадесет и една. Може би не всичко е загубено?!

— А ако не хванеш от раз?

Жената се надигна и бръкна в чантичката си. Подаде му блестящ на слънцето секретен ключ.

— Можем да повторим тогава! Ако искаш, разбира се! Знаеш къде е гарсониерата ми.

Лейтенантът внимателно пое ключа, завъртя го пред очите си и въздъхна:

— Вярно, че такива неща стават само насън! Бас ловя, че след малко ще се събудя!

Високо над тях прелетя самолет. Изгорелите газове от двигателите му оставяха след него две бели черти, които далеч назад се стапяха в синьото на небето. По дивата неотъпкана пътека между дърветата, бавно тръгнаха лейтенантът и проститутката. Той я бе прегърнал през рамо, а тя доверчиво се бе притиснала до него. Вървяха в крак и унесено се усмихваха, сякаш още сънуваха.