Читать «Страхът на мъдреца част 2» онлайн - страница 5

плаща.

— Просто е носен, това е всичко — спокойно отвърна мъжът и го разстла върху раменете

ми. — По мярка ви е. Цветът ви отива, подчертава очите ви. А и не бихте искали да

изглеждате твърде заможен с всички тези бандити по пътищата.

Въздъхнах.

— Какво ще ми дадеш в замяна? — попитах аз и му подадох хубавия си плащ. — Имай

предвид, че този плащ е носен по-малко от месец и никога не е виждал и капка дъжд.

Калайджията прокара ръце по красивата ми дреха.

— Има всякакви малки джобове! — възхитено възкликна той. — Това е прекрасно!

Опипах изтънелия плат на неговия плащ.

— Ако добавиш и игла с конец, ще заменя плаща си за всички неща, които искам да

взема — предложих му аз, осенен от внезапно вдъхновение. — Освен това ще ти дам и едно

желязно, едно медно и едно сребърно пени.

Ухилих се. Беше твърде малко, но това искат калайджиите в приказките, когато решат да

продадат някой удивителен магически предмет на нищо неподозиращия син на вдовица,

тръгнал по света да си дири щастието.

Калайджията отметна глава назад и се разсмя.

— И аз мислех да ви предложа същото — призна той.

След това метна моя плащ върху рамото си и здраво стисна ръката ми.

Порових в кесията си и му подадох един железен драб, две винтишки половин пенита и,

за моя приятна изненада — едно атуранско твърдо пени. Имах късмет с последното пени,

защото то се равняваше на частица от винтишкия сребърен раунд. Изпразних в пътната си

торба десетината джобове на тъмночервения си плащ и прибрах новите вещи, които бях

купил от калайджията.

След това набързо написах писмо до Дена, в което обяснявах, че покровителят ми

неочаквано ме е изпратил на път. Извиних се за необмислените неща, които ѝ бях казал, и я

уверих, че ще се срещна с нея веднага щом се върна в Северин. Искаше ми се да имах повече

време за писмото, за да измисля някакво по-изискано извинение и да ѝ обясня ситуацията

по-подробно, но калайджията вече беше прибрал хубавия ми плащ и очевидно нямаше

търпение да продължи пътя си.

Тъй като нямах никакъв восък, с който да запечатам писмото, използвах един трик,

който бях измислил, докато пишех бележки от името на маера. Прегънах парчето хартия и

след това го подвих така, че човек трябваше да разкъса хартията, за да го разгъне.

Подадох го на калайджията.

— Трябва да го предадеш на красива тъмнокоса жена на име Дена. Тя е отседнала в

„Четирите свещи“ в Долен Северин.

— Това ми напомня нещо! — възкликна той, докато прибираше писмото. — Свещи. —

Пресегна се към дисагите и извади наръч дебели лоени свещи. — Всеки има нужда от свещи.

Странното бе, че наистина щяха да ми свършат работа, макар и не в случаите, за които

той предполагаше.

— Имам също и малко вакса, за да си лъскате ботушите — продължи той, докато ровеше

из денковете си. — По това време на годината вали страшен дъжд.

Вдигнах ръце и се засмях.

— Ще ти дам един бит за четири свещи, но не мога да си позволя нищо повече. Ако

продължавам така, накрая ще трябва да купя и магарето ти, за да взема всички тези неща със

себе си.

— Както решите — каза мъжът и небрежно сви рамене. — Беше удоволствие да търгувам