Читать «Стотното сръбско изстъпление» онлайн - страница 2
Пейо Яворов
Софийските патриоти могат да тропат, колкото обичат, белградските психопати ще се превапцуват, докогато намерят за добре! От една страна, те ще подписват стохилядни полици за въоръжаването на подпалвачи като страцинските и тълминцките, а от друга, ще изчерпват въпросите с ехидните подмигвания на Пресбюро: „Съобщението на някои софийски и немски вестници, че престолонаследникът се е прощавал в Топчидере с три сръбски чети и че се е разцелувал с четниците, са тенденциозни измислици.“ Хората в Белград имат достатъчно свяст да разберат, че България, като храни армията си, иска да запази всичкото казармено гюбре за своите ниви и че няма да разпилее от него нито частица по чужди поля. Те имат достатъчно свяст да разберат поне това! И ще продължават.
Но изглежда, че те, същите, не могат да съобразят едно по-просто нещо. Жертвите на сръбските жестокости не са десетки, а много стотини и може би хиляди. Едни от тях лежат в земята, други чезнат по чужбина, трети се лутат из планините. Ами ако в главите на отчаяните се породи мисъл — ние тръпнем! — ако се породи мисълта, която се натрапва от само себе си?
Ако те попитат: не е ли все едно где ще умрем, дали на турска, или на сръбска земя, край Вардар или Сава!…
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Христо Ценов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7227]
Последна редакция: 2008-05-11 10:30:00
