Читать «Степени на свобода» онлайн - страница 6

— Благодаря — отвърна по-младият мъж. Той огледа доковете, които бяха празни, с изключение на самотния контейнер, току-що свален от един кораб на кея. — Ваше ли е това?

— Да. Извинявайте, че се наложи да ви разкарвам чак дотук, но в момента имиграционният ми статут е малко несигурен.

— Да, разбирам. — Мъжът се поколеба. — Как да ви наричам?

— „Петрович“ ще свърши работа, хер Кренц. Колкото и да са ви уверявали в противното.

— Доктор Петрович, в такъв случай. — Той погледна към баща си. — Готови сме да ви демонстрираме системата където пожелаете. Включили сме матриците за пет — и петнайсетметровите устройства — най-големите, които можем да използваме без предварително подготвени основи.

— Какво ще кажете за това място? — Петрович сви рамене. — Удобно е като всяко друго.

Последва момент на объркване, докато двамата германци разговаряха на родния си език.

— Мислехме, че ще имаме по-голяма публика. Соня Ошикора, може би. Някой друг от Пълномощната власт на Свободната зона.

— Господа, мандатът на властта на Свободната зона изтича след две седмици. Ако тази демонстрация беше за тях, щяха да са тук. Но не — това е демонстрация за мен. — Той потърка носа си. — Това проблем ли е?

— Аз… nein. Не, искам да кажа.

— Знам какво искате да кажете. Отворил съм обемист онлайн речник и програма за граматична проверка и мога да си преведа почти всичко, което казвате, независимо дали ще е на хохдойч, мандарин или навахо. — Петрович постави ръката си върху дългата дръжка на контейнера. — Ще продължим ли?

Вътрешността на контейнера — чиито размери бяха почти като на стария му домик — беше пълна с щайги и денкове, а в задната му част бяха подредени варели с разтворител и обемни черни бали с гранулиран полимер. Докато Петрович разглеждаше, двамата германци започнаха да разстилат голямо пластмасово фолио върху песъчливата повърхност на кея.

Той беше гледал видеоматериалите на компанията. Беше виждал снимки на крайния продукт. Онова, което искаше повече от всичко, бе да го види със собствените си очи.

Петрович извлече навън шейната с генератора и включи индустриалния вентилатор. Кренц-старши го наблюдаваше.

— Технологията ви е позната, да?

— Горе-долу знам какво да правя. Сигурно щях да се справя и сам, да построя всичко, но накрая щях да съм допуснал същите грешки, които вие вече сте оправили. Нямам време за грешки, хер Кренц.

— Страхувате се? — Той изпръхтя като бик. — Вие?

— Знам, че репутацията ми ме изпреварва. Но всъщност не съм такъв. — Той погледна към Кренц. — Просто съм понесъл много дини под една мишница.

— Не е моя работа да ви задавам въпроси. — Кренц провери нивото на гориво в генератора и потупа с пръст по бутона за запалване. — Имам само един. — Моторът запърпори и мъжът се заслуша в звука му, за да се увери дали работи по правилния начин. — Въпросът е следният: как ще платите? Никаква Свободна зона, ЕС или ООН. Никаква Ошикора. — Кренц потърка с длан плешивата си глава. — Срещам се със Самуил Петрович. Това е достатъчно за настоящия момент, но аз не съм…