Читать «Стара история» онлайн - страница 5
Любен Дилов
Няколко мига след нея, погалена от финалния акорд на мелодийката, заздравя и раната на мирния летен небосклон.
Изръкопляскахме — къде спонтанно, къде да не огорчим младия си колега, а командирът рече:
— Браво, Томи! Като за първа работа е добре.
Отпушиха се и другите, но командирът все пак беше дал тон за педагогическо поощряване, така че преглътнахме критиките си. Единствен Саймък, чиято кожа беше бархетна и тъмна като на току-що гледаното земно небе, издаде недоволството си:
— Ей, Томи, очаквах от теб да ни съчиниш нещо по-веселичко!
— Това е истинска история — отвърна боязливо момчето. — Не съм я съчинил.
— Не съм чувал за такъв случай — обади се Борис, щурманът.
— И аз не го знам — потвърди съмнението му командирът. В историите на космонавтиката го няма.
— Няма го, но аз го знам — тросна му се Томи. — Единият от тримата на борда е бил моят прадядо.
И хукна към спалния отсек като разплакано дете, на чиито оправдания възрастните не са повярвали.
Ние останахме в креслата си, подобно на ония там, дето бяха командували полета на неговия прадядо, и само щурманът го последва. Предполагам — да го прегърне и да му каже нещо утешително. Той беше най-старият в експедицията ни.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009
Издание:
Любен Дилов. Ние и другите. Фантастични новели
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990
Редактор: Бистра Сакъова
Художник: Текла Алексиева
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Коректори: Жанета Желязкова, Надя Костуркова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12176]
Последна редакция: 2009-06-19 20:15:00