Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 95

Членовете на обществото „Чоубар“ ускориха крачка, криволичейки по моста до самия му край, без да поглеждат назад. Щом стъпиха отново на твърда земя едва на няколко метра от входа на гарата, Бен се обърна и каза на приятелите си да се отдалечат от металното скеле.

— Какво беше това? — попита Иън зад гърба му.

Бен сви рамене.

— Погледнете! — възкликна Сет. — В средата на моста!

Всички съсредоточиха погледи в тази точка. Нажежени, релсите излъчваха червеникаво сияние и отделяха лек ореол от дим. След няколко секунди и двете релси започнаха да се огъват. Цялата конструкция на моста зарони едри сълзи от разтопен метал; падайки в Хугли, те предизвикваха бурни експлозии при съприкосновението си със студената вода.

Вцепенени от страх, петте момчета гледаха как стоманената структура, дълга над двеста метра, се топеше пред очите им като буца масло в нагорещен тиган. Втечненият метал капеше в реката, озарявайки с кехлибарената си светлина лицата на петимата приятели. Най-сетне нажеженото червено помръкна до матово и двата края на моста рухнаха в реката като плачещи върби, застинали в съзерцанието на собственото си отражение.

Гневното съскане на стоманата във водата постепенно утихна. Тогава петте момчета чуха зад гърба си гласа на старата сирена на Джитърс Гейт, който разсече нощта на Калкута за пръв път от шестнайсет години насам. Без да продумат, те се обърнаха и преминаха границата, деляща ги от призрачната сцена на играта, в която се канеха да участват.

* * *

Сепната от воя на сирената, който се разнесе из тунелите като сигнал за въздушно нападение, Изабел отвори очи. Ръцете и краката ѝ бяха здраво завързани за два дълги ръждясали метални лоста. Единствената светлина, която виждаше, проникваше през решетката на един вентилационен люк точно над нея. Ехото на сирената бавно заглъхна…

Изведнъж чу, че нещо пълзи към отвора на люка. Погледна към процеждащите се лъчи и видя как светлият правоъгълник помръкна и решетката се отвори. Зажумя и затаи дъх. Металните куки, с които бяха обездвижени крайниците ѝ, се откопчаха с пукот; нечии дълги пръсти я сграбчиха за тила и я издърпаха нагоре през люка. Изабел не можа да сдържи ужасения си вик, когато нейният похитител я захвърли на пода на тунела като чувал.

Момичето отвори очи и видя пред себе си висок черен силует — неподвижна безлика фигура.

— Някой е дошъл за теб — прошепна невидимото лице. — Да не го караме да чака.

Изведнъж две огнени зеници пламнаха в мрака. Фигурата сграбчи Изабел за ръката и я помъкна през тунела. Мъчителният преход в тъмнината сякаш продължи часове; накрая тя съгледа призрачния силует на влак, спрял в сенките. Остави се да я довлекат до последния вагон и не оказа съпротива, когато беше блъсната вътре и вратата се захлопна зад нея.

Падайки ничком на овъгления под на вагона, усети остра болка в корема. Някакъв предмет я бе порязал лошо. Тя простена. Обзе я ужас, когато нечии ръце я хванаха и се опитаха да я обърнат. Изабел извика и се озова лице в лице с едно мръсно и изтощено момче, което изглеждаше още по-уплашено от нея.