Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 86

— Бен! — викаше Шиър. — Помогни ми!

Бен вдигна очи: по пода, обсипан с ярки звезди, нещо влачеше сестра му, обвита в полупрозрачен пашкул от пламъци, сякаш бе какавида на някаква пъклена пеперуда. Той скочи на крака и хукна след нея, като следваше дирята на нейния похитител към задната част на къщата и същевременно се опитваше да избегне свирепите удари на стотиците книги от кръглата библиотека — те се бяха разхвърчали от рафтовете и падаха в пламъци, сипейки дъжд от горящи страници. Един удар го събори отново. Бен падна по лице и си удари главата.

Зрението му полека се замъгли, но все пак успя да види как огненият гост спря и се обърна да го погледне. Шиър пищеше от паника, но Бен вече не чуваше виковете ѝ. Той се повлече с мъка по покрития с жарава под, като се бореше с внезапно обзелата го сънливост, която го караше да се предаде. Жестока кучешка усмивка се появи пред него и в размазаното като акварел петно замъглените му очи познаха мъжа, когото бе видял в локомотива на призрачния влак, прекосил нощта. Джавахал.

— Когато си готов, потърси ме — прошепна огненият дух. — Вече знаеш къде съм…

Миг по-късно Джавахал сграбчи Шиър отново и премина заедно с нея през задната стена на къщата, сякаш бе просто димна завеса. Преди да изгуби съзнание, Бен чу ехото от отдалечаващия се влак.

* * *

— Вече идва на себе си — промълви един глас на стотици километри разстояние.

Бен се опита да фокусира неясните петна, които се движеха пред лицето му, и не след дълго взе да различава познати черти. Нечии ръце го повдигнаха внимателно и подложиха някакъв мек предмет под главата му. Момчето премигна няколко пъти. Очите на Иън, зачервени и отчаяни, го гледаха тревожно. До него стояха Сет и Рошан.

— Бен, чуваш ли ни? — попита Сет, който изглеждаше така, сякаш не беше спал цяла седмица.

Бен изведнъж си спомни всичко и понечи да се изправи рязко. Ръцете на трите момчета го върнаха отново в легнало положение.

— Къде е Шиър? — успя да изрече той.

Иън, Сет и Рошан се спогледаха мрачно.

— Не е тук, Бен — отвърна най-сетне Иън.

Бен се почувства така, сякаш небето се сгромоляса върху него, и затвори очи.

— Какво се случи? — попита след малко с по-спокоен тон.

— Събудих се преди вас — обясни Иън — и реших да изляза да потърся нещо за ядене. По пътя срещнах Сет, който идваше насам. На връщане видяхме, че всички прозорци са затворени и отвътре излиза дим. Дотичахме веднага и те намерихме в несвяст. Шиър вече я нямаше.

— Джавахал я отвлече.

Иън и Сет се спогледаха крадешком.

— Какво става? Какво успя да научиш?

Сет прокара ръце през гъстата си коса, отмахвайки я от челото. Очите му го издаваха.

— Не съм сигурен, че този Джавахал съществува, Бен — заяви той. — Мисля, че Ариами ни излъга.

— Какво говориш? Защо ще ни лъже?

Сет изложи накратко какво бяха открили в Индийския музей заедно с Де Росио и обясни, че името на Джавахал не фигурираше никъде в цялата документация, свързана с процеса. Единственото изключение бе писмото, адресирано до инженера и подписано от полковник Луелин, който бе потулил цялата работа по неизвестни причини. Бен изслуша скептично тези разкрития.