Читать «София — Мездра — Враца (Пътни бележки)» онлайн - страница 2

Мездра. Ето колосалните постройки на спиртната фабрика на Балабанов и Каракашев. Като помислиш що труд, що пара се е изтрошило за издигането на тази грамадна, по най-усъвършенствуван европейски образец фабрика; колко надежди, колко приятни мечти са били възлагани железничния кръстопът; колко хорица са очаквали да намерят с доставки или с труда си препитание около тази фабрика — и като погледнеш, че всичко това е разбито в прах и пепел, а сега не може и да се поправи, както казват, благодарение на прокопсания търговски договор с Австрия… Тежко впечатление! Не е твой имот, но е български най-сетне, и свива ти се сърцето като пред покойник, като гледаш тези изгаснали, изстинали машини и глухо стърчащия грандиозен комин и заглъхналите фабрични порти…

Тази нещастна фабрика се отвори само в деня на отварянето на линията София — Роман, за да даде възможност на нашете големци да разпенят пред очите на сръбския крал стотина бутилки маджарско „шампанско“.

Иди, че развивай българска индустрия!…

Ето и Враца — Диарбекира на българските офицери, град, в който нашето войнство, не знам защо, не намира твърде радушно гостоприемство.

— Е, коя е причината, питам аз в недуомение, като виждам извънредната любезност на нашите посрещачи.

— А бе, брате, все тия пусти избориса причината. Не сте ли чули…голи шашки… револвери… това — онова. Разбира се, че твърде малцина се увличат дотам, ама нали знаеш, че според Ивана охладяваш и от светаго Ивана… Па сме рекли: нека те на една страна, ний на друга страна, па… Какво да сториш!… Та таяе, ако искаш да знаеш, причината. Друга причина, слава богу, няма. Инак, познаваме се, срещаме се по улиците — „Добър ден“, „Дал ти бог добро“. И туй то!…

Тъй ти говорят гражданите.

Военните са на съвсем друго мнение:

— Остави ги тез врачане! Ний употребяваме всички усилия да живеем с тях задружно, каним ги и на вечеринки, и на балове — те странят като диви. Ний криви ли сме?

Кой е крив, кой е прав — това не е моя работа; аз излагам само моите пътни впечатления. Едно е вярно: железницата ва скоро време ще измени физиономията на обществения живот във Враца, а това ще спомогне да се поизравни несъответствието във вкусовете…

Враца, като град, е останал доста назад: извънреднотесни, криви и кални улици, мизерни къщици и развалини на всяка крачка. Но училищните здания правят чест на града. Класното училище със своата грамада царува над целия град. Общинските училища са концентрирани в едно огромно здание, което едва що е свършено и вече гражданите съзнават, че са направили с това една голяма грешка: трябвало вместо едно голямо, да построят три по-малки училища в разни махали на града.