Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 23

— Офицер на палубата! — внезапно излая Светоний до ухото му и Юлий трепна и застана мирно.

Гадитик беше избрал един доста възрастен войник за свой опций — според Юлий на Пракс му оставаше не повече от година-две до пенсия. Беше започнал да пуска корем, който трябваше да пристяга здраво всяка сутрин, но беше достатъчно приличен офицер и още през първите седмици забеляза напрежението между Светоний и Юлий. Тъкмо той беше уредил двамата заедно да стоят на пост — поради някаква причина, която бе намерил за уместно да не споделя с тях.

Кимна любезно на двамата, докато минаваше по дългата палуба, за да направи сутрешната проверка. Провери всяко въже, което се издигаше към развяващото се квадратно платно над тях, клекна, за да се убеди, че палубните катапулти са солидно привързани и обездвижени. Едва след като внимателната проверка беше завършена, се приближи до младите офицери, отвърна небрежно на поздрава им, огледа хоризонта, усмихна се и доволно потърка току-що обръснатата си брадичка.

— Четири… не, пет платна — каза все така доволно. — Търговията на нациите. Няма много вятър за онези, които разчитат само на него.

През изминалите месеци Юлий беше започнал да осъзнава, че зад симпатичния външен вид на Пракс се крие ум, който знае всичко, разиграващо се на „Акципитер“, над и под палубите, а и съветите му обикновено бяха ценни, стига търпеливо да изчакаш небрежното встъпление. Светоний го мислеше за глупак, но като че ли го слушаше с жаден интерес — поведение, което беше усвоил за пред всички по-висши офицери.

Пракс продължи, като кимаше сякаш на себе си.

— Ще ни трябват гребла, за да стигнем до Тапс, но това е чист пробег покрай брега. След като оставим там сандъците със заплатите, ще стигнем до Сицилия за няколко седмици, ако не стане нужда да преследваме пирати, да ги гоним от нашите води. Хубаво място е Сицилия.

Юлий кимна; с Пракс се чувстваше удобно, по начин, който би бил невъзможен с капитана, въпреки момента на фамилиарност след Митилена. Пракс не присъстваше при щурмуването на крепостта, но като че ли не беше възразил, че са го оставили в тила. Юлий предположи, че се задоволява с леките задължения на „Акципитер“, докато чака да се пенсионира и да го оставят в някой легион близо до Рим, за да прибере завидното си възнаграждение. Това беше едно от предимствата да гониш пирати заедно с Гадитик. Седемдесет и петте денария, които легионерите получаваха всеки месец, не преставаха да се събират, а те нямаха много случаи да ги похарчат. Дори след като се приспаднеха разходите за екипировка, за забавления с някоя вдовица и така нататък, след приключването на службата за повечето мъже щеше да остане задоволителна сума. Ако дотогава, разбира се, не проиграеха спестеното на зарове.

— Защо използваме кораби, които не могат да хващат пиратите? Можем да прочистим Маре Интернум за по-малко от година, ако ги накараме да ни се подчинят.

Пракс се усмихна, явно доволен от въпроса.

— Да ни се подчинят ли? О, случва се, но те са по-добри моряци от нас, нали знаеш. Има големи шансове да ни ударят и да ни потопят, преди да сме изкарали хората на палубата. Разбира се, ако можем да прехвърлим легионерите на техните палуби, ще спечелим битката.