Читать «Смъртоносна илюзия» онлайн - страница 2

Имаше обаче едно нещо, което я смущаваше. Никога не бяха излизали вечер, да не говорим за прекарване на нощта заедно. На няколко пъти тя бе подхвърляла обещаващи намеци, но Саймън с нищо не показа, че е разбрал недвусмислената й покана. Всяка вечер, щом наближеше седем часа, той я изпращаше до тях и след това… изчезваше. Номерът на мобилния му телефон не отговаряше, а тя никога не го бе чувала да говори за улицата и квартала, където живееше. За Джени това беше доста изнервящо; беше свикнала да опознава креватните умения на мъжете, с които бе била, най-късно до втората среща. Загадъчността на Саймън не й даваше мира.

Най-накрая тя не издържа и постави въпроса направо. Бяха седнали в един локал на Манхатън и пиеха вече втора бутилка бяло вино. Дали под влиянието на алкохола, или заради съвпадението с първата им среща (по уредбата в заведението отново вървеше парче на Лари Клейтън; явно цял Ню Йорк бе направо полудял по него), но така или иначе Джени без никаква връзка с предишното си изречение изтърси:

— Кога най-сетне ще ме поканиш у вас?

Лицето на Саймън потъмня. За момент й се стори, че чертите му се размиха като отражение във водна повърхност, набраздена от внезапно подухнал летен бриз. Само секунди след това обаче от тази смущаваща гледка нямаше и помен. Джени реши, че това е от бялото вино, и се зарече до края на вечерта да не близне и капка повече. Тя отмести чашата си и продължи да го атакува с въпроси:

— От близо месец сме заедно, а ти си толкова потаен. Нито веднъж не си ме завел у вас, никога не сме излизали вечер, нито веднъж не сме се любили. Това значи, че или не ме харесваш достатъчно, или имаш друга жена, с която прекарваш вечерите си…

— Не е това, което си мислиш… — изрече бавно Саймън, сякаш изведнъж гласните му струни се бяха парализирали. — Не вярвам да ти хареса онова, което ще видиш в жилището ми…

— Глупости! От какво се страхуваш? От мизерията ли? Не това ме притеснява, Саймън! Аз те обичам. — За пръв път му го казваше на глас. — Никога не съм правила подобни признания. Обикновено мъжете са ме засипвали с комплименти, докато ми омръзне, но никога аз не съм правила първата крачка. Нима това не значи нищо за теб?

Саймън мълча близо пет минути. Джени вече започваше да се тревожи дали не е избързала прекалено много и по този начин да го е засегнала, когато той бавно изрече:

— Добре. Щом настояваш, ела довечера в девет часа на „Парк лейн“ 13 в Куийнс. Апартаментът ми е 49. Но не мисля, че ще харесаш това, което ще видиш и чуеш там.

— Ще видим.

Тази вечер бе една от най-нервните и напрегнати в живота й. Когато часовникът в хола отмери с достолепни удари осем часа, тя започна да се приготвя. Облече най-еротичното си бельо и отгоре сложи черна полупрозрачна рокля, която показваше и загатваше за много повече неща, отколкото прикриваше. След това със странно усещане за deja vu се обади на таксиметровата компания, която обслужваше квартала й.