Читать «Смиррно! Рота-а п’ли!» онлайн - страница 2

— Не е моя работа — отговаря олимпийски големецът. — Драган Цанков не трябва да бъде избран.

Чак след тия думи наивният управител се сетил как трябва да действува и свикал всичките жандарми… Е че тъй, ами как? Трябва да се познае, че има власт! Каква е тази слабост? От 18 май насам съвсем сме се разга… (Чхи!… Настинал ли съм, кой знай) разгалили сме се. Трябва най-сетне почитаемото правителство да вземе някои мерки, за да обезпечи… свободата на изборите. Тръгнал някой си Стефанаки Савов, един нехранимайка, по белослатинските села да агитира за някой си Драган Цанков… Е моля ти се, вземи, че търпи! Много хубаво е постъпило почитаемото правителство, като се е разпоредило да пипнат тоя синчага за яката и да го въдворят на местожителство. И взели да ми казват, че трябвало да се отмени законът за интернирванията! Сака ли ви се?… И туй ми хареса, гдето в някои околии с време се пречистват разни общински състави, разни писарчета. Но знаете ли, господин редакторе, все пак ме е страх. Вироглав е нашият народ. Ето, вземете за пример пътуването на г. Каравелова: ревизорът Тодоров в целия град Орхание можа да намери само един благовъзпитан човек, комуто да внуши какво изискват интересите на… отечеството. Ако да не беше господин Брънчев, кой щеше да разкъса Каравелова. Няма хора! Сиреч има хора, но не са възпитани в страхопочитание и не могат да се проникнат от високите задачи на почитаемото правителство. Е кажете, моля ви се, какво добро можете да очаквате от този народ, когато при всички молби и заплашвания на Тодорова от толкова населения в г. Ловеч да изявят послушание само фаетонджиите от хана „Съединена България“ и само те да подпишат телеграмата за разкъсванието на Каравелова!… Освен това страх ме е още от едно нещо: има хас да са се наплодили в последно време повечко такива аслани, какъвто е г. Величков! Има хас! Помните ли в Народното събрание? С пет думи разкъса на парчета всичките свищовски жандарми! Пази Боже!… Не бойте се, господин редакторе! Не се отчайвайте! Като разкъсат жандармерията, те ще се срещнат лице с лице с българската арррмия!

Смирррно! Рота-а п’ли!…

Ех, мале мила! Като врабци ще се пръсне народът… Вий, господин редакторе, виждали ли сте как фуква да бяга тълпата след залпа на войската? Не сте ли виждали! А-а, много е интересно, да се пукаш от смях!…

Не е туй шега, брате! Арррмия!

Разбира се! Защо харчим за тая пущина трийсет милиона.

Да живей България!

София, 19 януарий 1895 г.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3729]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00