Читать «Смелите моряци» онлайн - страница 12

— Провървяло им е — забеляза Ден с присвити очи. — Манюел е пълен догоре. Полегнал е ниско, както лист на водна лилия в тиха вода, нали?

— Кой е Манюел? Не мога да разбера как ги познаваш отдалече.

— Последната лодка на юг. Той те откри снощи — Ден посочи нататък. — Манюел гребе по португалски, не можеш го сбърка. На изток от него е Пенсилвания — и той е чудесен гребец. Като че се е натоварил със сода за хляб, така изглежда. Виж как красиво са се разгърнали лодките на изток от него. Този с изгърбените рамене е Дългия Джек. Той е от голуейците, които живеят в южен Бостън, а всички голуейци са добри гребци. На север, още по-нататък е Том Плат, след една минутка ще го чуеш да пее. Той твърди, че старият „Охайо“ е първият кораб на нашата флота, преминал около нос Хорн, и че той самият се е бил на него. Не говори много, но пее. С рибата има голям късмет. Чуваш ли? Какво ти казах?

Над водата се носеше мелодична песен от лодката на север. Харви дочу нещо за нечии студени ръце и крака, а след това:

Вземи картата, печалната карта. Виж къде се срещат планините! Облаците се сгъстяват около главите им, мъглите около краката им…

— Лодката му е пълна! — усмихна се Ден. — Ако запее „О, капитане“, значи е пълен догоре.

Песента продължи:

А сега на тебе, о, капитане, най-искрено се моля. Да не ме заровят в църква или в тъмна обител.

— Том Плат е наловил много риба. Утре ще ти разкаже всичко за стария „Охайо“. Виждаш ли онази синята лодка зад него? Това е чичо ми, братът на татко, и ако има някой кутсуз тук в Бенкс, бъди сигурен, че това е чичо Солтърс. Гледай как внимателно гребе. Залагам заплатата и дела си, че той е единственият опарен днес, и то много.

— От какво е опарен?

— От ягоди. Кога тикви, кога лимони, кога краставици. Да, от лактите надолу целите му ръце са опърлени. Ужасен късмет има този човек. Сега ще се хванем на лодбалката и ще ги изтеглим. Вярно ли е това, което ми каза сега, че никога в живота си не си работил нищо? Сигурно се чувстваш доста зле, а?

— Все пак искам да се опитам да работя — отговори Харви решително. — Само че всичко е съвсем ново за мене.

— Тогава хвани такелажа оттам. Зад теб.

Харви сграбчи едно въже и желязна кука, които се клатушкаха на една рейка над главната мачта, докато Ден дърпаше друго, което идваше от върха, а в това време Манюел приближи с препълнена лодка. Португалецът се усмихна с добродушна усмивка, която Харви се научи да разпознава добре по-късно, и с една вила с къса дръжка започна да прехвърля рибата в кошарата на палубата.

— Двеста трийсет и една! — извика той.

— Подай му куката — каза Ден и Харви я хвърли в ръцете на Манюел. Той я промъкна през една примка на носа на лодката, хвана принадлежностите, които държеше Ден, прикачи я с куката за лодбалката и се покатери на четири крака на шхуната.

— Дърпай! — извика Ден и Харви задърпа, удивен колко лесно се изкачваше лодката.

— Стой! Няма да я вдигнем до върха на мачтата, я! — засмя се Ден. Харви спря да дърпа, а лодката увисна във въздуха над главата му.