Читать «Слугиня» онлайн

Иван Вазов

Слугиня

Стоян Раков беше останал без слугиня посред зима. Последнята му го напусна преди три недели, без никаква видима причина. За едно софийско семейство такава случка е цяла беда. Стоян Раков беше началник на отделение в едно министерство, жена му — млада и почитаема госпожа, даже подпредседателка на две женски дружества; но тия световни блага и почести не бяха способни да ги направят щастливи; в тяхното небе имаше една черна точка: нямаха слугиня. Това беше жизнен въпрос за почтените съпрузи, той занимаваше умовете им, той даваше храна на разговорите им, той обгръщаше всичките ламтения на душите им.

Ракови нямаха слугиня.

И госпожа Ракова в черква, и на гости, и в дружества — все тия горчиви оплаквания:

— Представете си, госпожа (софийските благородни дами се титулуват тъй, вместо „госпожо“ — за отличие от калугерките), представете си, госпожа, нямаме слугиня!

А в тия прости думи се заключаваше цяла Шекспирова трагедия за младата и почитаемата госпожа Ракова; те искаха да кажат: „Представете си, госпожа, това ужасно събитие до какви скандали ни доведе; аз, както едно време баба ми — и майка ми, още днес — сама си пера дрехите и се умирисвам в кухнята като някоя… И нямам час свободничък да посветя на по-възвишена и благородна грижа… Представете си: даже не ми остава време да ида да си кроя новата рокля Empire, а платът Стоянчо е купил от толкова време… Стоянчо, и той, бедният, от височината на своя началнически стол, е принуден да слазя до занятията на простата тълпа… Можете ли да си представите — това ви казвам в секрет, — че вечер, като се стъмни, той взема стомната под палтото и отива на чешмата да налее вода? Един началник на отделение! Неговият разсилен това не върши… Пет пъти досега горкият е ходил на фурната да вземе гювеча. Вие знаете?… Ние повече гювеч си правим: нарежи мръвки, хвърли им лъжица масло, па хай на фурната, та друго и не знам. Кой му е мислил някога, че ще изпадна до такава ниска точка — да бъда принудена аз да си чиня хизметя… Та и мъжът ми колко се възмущава! Е, чуло ли се е подобно нещастие?“

Ракови нямаха слугиня.

Стоян Раков и тоя петък се връщаше от пазара с вкиснато лице.

Жена му веднага разбра, че търсенето му е било безуспешно. Това нещастие просто й отравяше съществуванието.

Раков измърмора гневно:

— Търсих, предлагах луди заплати, никой не иска да слугува. Някои селянки даже, като че се подиграваха, гледаха ме почти с презрение, когато ги питах… Сякаш не диви шопкини, а жени на испански грандове. Нека дойдат нашите шантави социалисти да ми покажат сиромашта и пролетариатите български, за които издават куп вестници! Не ми трябват вестниците им, дявол им зел вестниците и ученията!… Нека ми доведат вместо тях сега една слугиня или един слуга — от дърво, от камък — и тогава ще ги повярвам и ще стана и аз социалист. Нека има и един началник на отделение социалист — за да увеличи войската у нас на враговете на труда…

— Ти това не казваш сериозно, инак ще бъде глупаво — отвърна жена му, — какво ти са криви социалистите? Нема шопкините четат вестниците им, за да се повлияят и да не си продават свободата? Слугини всякога се намират — как ги имат хората! — но работата е, като я имаш, да знаеш да я привлечеш… Ето и последната ни слугиня, Стоила: не щя да ме послушаш и ни напусна. Сега се губим като патки из мъгла…