Читать «След ралито» онлайн - страница 3

Онази вечер градът беше надянал маска на столица. Петима младежи вървяха по Стефан Грийн в тънък облак дим. Разговаряха весело и високо, а мантиите им се спускаха по раменете. Хората им правеха път. На ъгъла на Графтън един дебел мъж тикаше две млади дами в колата, на седалката имаше и друг. Колата тръгна, а дебелия подвикна на младежите:

— Андре!

— Това е Фарли.

Последва дълъг разговор. Фарли беше американец. Така й никой не разбра за какво точно говорят. Най-шумни бяха Вилона и Ривиер, но пък всички бяха възбудени. Скочи от колата, стиснаха си ръце с непринуден смях. Караха през тълпата. Хванаха трамвай за Уестлънд Роу, а както се стори на Джими само след няколко секунди се озоваха на гарата на Кингстоун. Продавача поздрави Джими, беше стар.

— Лека вечер, Сър!

Беше тиха лятна вечер, пристанището се отразяваше във водата като в огледало. Поседяха там, един до друг, пеейки хорово „Кадет Ръсел“, тропайки с крак на всяко „Ho! Ho! Hohé, vraiment!“. Тръгнаха по пристанището, търсейки американската яхта. Щеше да е страхотно, вечеря музика, карти. Вилона каза убедено:

— Възхитително!

Имаше пияно в кабината. Вилона засвири валс, Фарли игра кавалера, а Ривиер — дамата. След неправдоподобния танц, започнаха да си измислят нови номера. Колко весело! Джими се включи в играта, изглеждаше му пълна с живот. Накрая Фарли вече не можеше да диша от танци и извика „Стоп“. Поиска лека вечеря, а останалите младежи седнаха на масата от учтивост. Пиха, беше бохемско. Пиха за Англия, Франция, Унгария, Америка и Ирландия. Джими каза реч, дълга реч. Вилона крещеше „Слушайте! Слушайте!“, последва пауза. Ръкопляскаха после. Трябва да е била добра реч. Фарли го потупа по гърба и каза: „Какви весели момчета сте! Прекрасна компания!“

Картите! Картите! Изчистиха масата. Вилона се върна при пияното. Останалите играеха партия след партия, потъвайки в играта. Пиеха за здравето на дама купа и дама каро. Джими се ядоса, че няма зрители, умът му сечеше. Започна с висока обява, после пасува. Така и не разбра кой спечели, но разбра, че е загубил. Дяволи или просто хора, трябваше да спрат играта, ставаше късно. Някой обяви тост за „Красавицата на Нюпорт“ — яхтата, а после някой предложи една последна игра за финал.

Пияното беше спряло, Вилона ще да е отишъл на дока. Ужасна партия. Спряха преди края й за малко, за да пийнат за късмет. Джими разбра, че за печалбата се бореха Сегой е Рут. Вълнуващо! Джими също се вълнуваше, разбира се, щеше да загуби. Колко беше пропилял? Мъжете се върнаха към играта. Рут спечели. Кабината се раздруса от наздравиците им, картите бяха събрани. Започнаха да изчисляват кой колко бе спечелил. Фарли и Джими бяха загубили доста пари. Знаеше, че ще с разкайва на сутринта, но сега беше доволен от почивката, доволен от ступора, в който беше изпаднал в глупостта си. Подпря се с лакти на масата, с глава в ръцете, броеше ударите на сърцето си. Вратата на каютата се отвори, видя унгареца в сивата светлина, всред процепа.