Читать «Славеят (Татарска народна приказка)» онлайн - страница 2
Ангел Каралийчев
Но славеят нищо не му отговори.
Тръгна си търговецът с наведена глава. Като се прибра в своя дом, заключеният славей го попита:
— Стопанино, намери ли моите братя и сестри?
— Намерих ги и предадох поздравите ти — отвърна търговецът, — но твоят брат пет пари не дава за тебе. Той дори не пожела да ме изслуша, а се престори на мъртъв. Добре го направи — и крилцата си разпери, и човката си разтвори, по нищо не можеш и да го разбереш, че е жив. Наведох се аз да го хвърля настрана, но той — хитрецът, — щом се докосна до земята, мигом оживя, разпери крилца и отлетя в градината. Даже не каза едно благодаря за твоите поздрави.
Като чу тия думи, заключеният славей почна да тъгува Цял ден не клъвна нито едно зрънце и не посегна да сръбне водичка от седефената черупка.
А на другата сутрин, когато един от прислужниците му донесе прясна водичка и отбрани зрънца върху кехлибарената чинийка, го завари мъртъв в клетката.
Търговецът без малко щеше да заплаче от мъка. Какво не направи, за да съживи своя любим певец, но нищо не помогна. Най-сетне търговецът махна с ръка и рече:
— Махнете го!
Един от прислужниците хвана птичката, отнесе я в градината и я захвърли отвъд оградата, на поляната.
Щом тупна славеят на зелената трева, изведнъж трепна, разпери криле, дигна се в свободния въздух и като запя всеело — полетя към своя роден край.
— Благодаря ти за добрия съвет! — изчурулика той на прощаване към търговеца.
Така че търговецът, без да се досети, разказа на славея как да се спаси. И онова, което търговецът не можа да разбере, го разбра славеят.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13214]
Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00