Читать «Сказание за Акрония» онлайн - страница 2

— Явно с това задачата ни не свършва — изправил се да говори крал Уорн — Явно е трябвало не само да го намерим, но и да го унищожим. Завинаги да изчезне от Акрония. Трудно ще бъде забравен, защото педнадесет века са прекалено много време на мъка и тъга.

Всички се съгласили с мнението на крал Уорн. Кристалът трябвало да бъде унищожен. Но кой щял да се натовари с това тежко бреме да унищожи Кристал, носещ в себе си цялото нещастие на света ? А и как можело да се унищожи? Някои предложили да го хвърлят в бездънна Яграма, други да го заровят под земята, трети да го унищожат в бушуващия огън. Тогава се намесил Камталион Калаелен, най — стар от всички. Никой не знаел на колко години е, но знаели, че присъствал в мига, когато Яграма се явила в двора на Амистан. Камталион отхвърлил всички предложения. Ако кристалът бъде току — така унищожен, нямало да има никаква полза. Той трябвало да бъде отнесен някъде, където ще се намира в покой, някъде, където човешки крак няма да стъпи. Това място било необятното море. Камталион припомнил, че Кристалът е създаден именно от морските вълни и морската вода щяла да бъде най — подходящото място. Всички се съгласили с мъдреца. По — добре Кристалът да бъде отнесен в покой, отколкото унищожен. На другия ден в двора се явило едно момче, може би на осемнадесет години. То било сирак. Казало, че иска да изпълни задачата, да отнесе Кристала навътре в морето. Отначало Уорн не бил съгласен. Не можел да повери на едно ( все още невръстно ) момче толкова важна мисия, може би най — важната в историята на Акрония. Но след като премислил, склонил. Все пак един млад мъж, щял да се справи по — добре от стар воин. Още на другия ден всичко било готово. Кристалът бил мушнат в кожена торбичка, която скривала ярката му светлина. Малка лодка чакала на брега на морето, защото никой, способен да управлява кораб, не искал да поема тази мисия. На брега се били струпали множество селяни, мъдреци и членове на кралския двор. Кралят целунал момчето, на име Гилдор, и му пожелал успех, а Камталион го посъветвал да влезе навътре в морето и тогава да пусне Кристала. Гилдор се качил в лодката и отплавал. След около минута — две се скрил от погледа на събралото се множество, тъй като фенерите, които били донесени, осветявали само крайбрежната част от морето. На Гилдор фенер не бил даден, защото за тези педнадесет века, никой не знаел какви създания са се родили в дълбините на морето, а светлината на фенер би ги раздразнила. Доста време минало. Всички стояли и чакали със затаен дъх чудото да се случи. Повечето губели вече надежда, явно това бил краят на Акрония. Изведнъж малка синя точка привлякла зрението на Камталион. Той се провикнал: „Гилдор е извадил Кристала“. Всички се размърдали, малцина успели да видят точката, понеже не всички били надарени с добро зрение. След секунди тя изчезнала и морето от черно, придобило ярко светлосин цвят. Сякаш Кристалът прелял светлината си в него. Всички били заслепени. Мигновено светлината се разпръснала и покрила цяла Акрония. Токова било светло, че хората не можели да се раличат един от друг. За секунда всичко утихнало и събралите се на морето забелязали изкачващото се на небето слънце. Всички ликували — тъмнината вече я нямало, Акрония била спасена. Но май единствено Камталион забелязал, че от лодката и от Гилдор нямало и следа. Те били изчезнали, както било изчезнало и проклятито. Сто години празненствата и веселието не спряли, били издигнати множество църкви и храмове, култът към Яграма бил възстановен. Но струвало ли си е? Струвало ли си е да бъде погубен един млад, човешки живот, в замяна на спасението на Акрония? Да, определено си е струвало.