Читать «Синът на феите» онлайн - страница 5

Лука кимна.

— Съжалявам.

— Духовенството не се нуждае от мъже, които мислят самостоятелно.

— Знам — каза Лука, с много тих глас.

— Дали сте обет за послушание — това е обет да не мислите самостоятелно.

Лука сведе глава, в очакване да чуе присъдата си.

Пламъкът на свещите се люшна, когато някъде навън се отвори врата и през стаите повя студено течение.

— Винаги ли сте мислели така? С числа?

Лука кимна.

— Някакви приятели в манастира? Обсъждали ли сте това с някого?

Той поклати глава.

— Не съм го обсъждал.

Мъжът погледна бележките си.

— Имате приятел на име Фриз?

Лука се усмихна за първи път.

— Това е просто кухненският прислужник в манастира — каза той. — Хареса ме още щом пристигнах, когато бях само на единайсет. Самият той беше на дванайсет или тринайсет. Науми си, че съм твърде слаб, каза, че нямало да изкарам зимата. Все ми носеше допълнително храна. Всъщност е просто момчето, което върти шишовете в готварницата.

— Нямате ли брат или сестра?

— Сам съм на света.

— Мъчно ли ви е за родителите ви?

— Да.

— Значи сте самотен?

Изрече въпроса така, че той прозвуча като поредното обвинение.

— Предполагам. Чувствам се много сам, ако това е същото.

Мъжът замислено опря в устните си черното перо.

— Родителите ви… — върна се към първия въпрос от разпита. — Били са доста възрастни, когато сте се родили?

— Да — каза Лука, изненадан. — Да.

— Разбрах, че навремето хората са говорели. Че такава възрастна двойка внезапно се е сдобила със син, и то такъв красив син, който е пораснал и е станал толкова умно момче?

— Селото е малко — каза Лука в опит да се защити. — Хората нямат никакви други занимания, освен да клюкарстват.

— Но е явно, че вие сте красив. Явно сте и умен. И въпреки това те не са се хвалели с вас и не са ви излагали на показ. Държали са ви скромно у дома.

— Бяхме близки — каза Лука. — Бяхме сплотено малко семейство. Не пречехме никому, живеехме тихо и скромно, тримата.

— Защо тогава са ви посветили на Църквата? Дали защото са си мислели, че в лоното на Църквата ще сте в по-голяма безопасност? Че сте специално надарен? Че имате нужда от закрилата на Църквата?

Лука, все още на колене, се размърда притеснено.

— Не знам. Бях дете. Бях само на единайсет. Не знам какво са си мислели.

Инквизиторът чакаше.

— Искаха да се изуча за свещеник — каза Лука накрая. — Баща ми… — той помълча при мисълта за обичния си баща, за сивата му коса и здравата му прегръдка, за нежността му към чудатия му, странен малък син. — Баща ми много се гордееше, че се научих да чета, че изучавах числата. Самият той не умееше да пише или да чете, смяташе това за голям талант. После, когато през селото минаха някакви цигани, научих езика им.

Мъжът си отбеляза.