Читать «Сеятели на рабски чувства» онлайн - страница 2

Алеко Константинов

Народният театър няма да се повдигне чрез любоугодничество пред силните, а чрез труда и дарбите на актьорите. Никакви предписания не могат да вдъхнат любов към драматическия театър. Ако българите късат от залъка си, за да жертвуват 50 000 лева за столичния театър, актьорите са законно и морално задължение с труд и любов към призванието си да оправдаят тая жертва, а не да се изтягат цели шест месеца под предлог, че изучават драмата на Франсоа Копе „За короната“ и чак след три месеца да се сетят, че трябвало костюми за тази драма. Толкоз за сега…

Ето ви и друг образец:

В брой 3 на в. „Прогрес“ от 30 септември срещаме в подлистника „Едно мирно тържество“ следующия пасаж:

„Начева се четението на рескрипта от негово царско височество, който изразява високата си благодарност поету за неговите трудове. В най-ласкателни и горещи слова Той му честити празника и същевременно го награждава със звезда и кръст II степен за гражданска заслуга… какъв голям и скъп подарък за един поет… Сънувал ли е Вазов за такава щедра и висока милост, за такъв отличителен знак! Не, не е сънувал и не е можел да сънува… Радвай се, поете, радвай се и ти, благородна майко негова, че си родила на България такова чедо…“

Какво е туй? Ради бога, кажете ми, какво е туй? Аз пак ще попитам: бездънна глупост ли е туй или мерзко раболепие на една нещастна рабска душа? Груба подигравка ли е туй с ордените или е кръвно оскърбление на поета Вазова? „Сънувал ли е Вазов за такава щедра и висока милост! Не, не е сънувал и не е можел да сънува… Радвай се, поете, радвай се и ти, благородна майко негова…“ Като четеш тия редове, ще помислиш, че се е събрал, всемирен конгрес от поети и писатели и е провъзгласил г. Вазова за величайши поет на всичките векове. Па даже и това величайше щастие не би оправдало рабския дух на такъв телешки възторг, защото един велик поет не само че може да сънува, но и ясно да съзнава своето значение. „Какъв голям и скъп подарък за един поет…“ За кое приказваш ти, жалък драскач? За звездата II степен ли? Туй ли е скъпият подарък за един поет? Не ли е срам, не ли е грях, господа, да пишат подобни гадости в един вестник, който носи хубавото име „Прогрес“? Вазов сам си е звезда, звезда литературна, и никакви звезди с истински или фалшиви брилянти не могат да отличат неговите заслуги, като се вземе във внимание, че някакъв си Георги Живков, като има всичките първостепенни ордени, носи и ордена I степен за храброст