Читать «Сестрите-години» онлайн - страница 4

— И аз нося доста много добри надежди в кошницата си — отвърна Новата година. — Те са благоуханни рози.

— Бързо Ще загубят аромата си — отвърна скептичната Стара година. — Какво още си донесла, за да си осигуриш добро посрещане от недоволните простосмъртни?

— Ами да си призная, съвсем малко — каза сестра й усмихнато — нищо друго освен няколко нови годишници и календари и малко новогодишни подаръци за децата. Но от все сърце желая всичко най-хубаво на бедните простосмъртни и искам да направя всичко по силите си за тяхното благо и щастие.

— Добро е намерението ти — отговори Старата година, — но между прочем аз имам богат асортимент от добри намерения, така остарели и мухлясали, че ме е срам да ги нося повече. Ако не ме беше страх, че градските власти ще пратят полицая Мансфийлд подир мен с призовка, щях веднага да ги изхвърля на улицата. Съдържанието на моята чанта включва още много предмети, но те всички заедно не биха предизвикали дори едно наддаване на разпродажба на мебели-вехтории. Понеже нямат стойност нито за теб, нито за мен, не е нужно да те занимавам повече с изброяването им.

— Трябва ли и аз да събирам такъв ненужен багаж по време на пътуванията си? — попита Новата година.

— Без съмнение. И добре би било, ако товарът ти не излезе по-тежък — отвърна другата. — А сега, моя скъпа сестричке, трябва да ти кажа сбогом, като най-сериозно те съветвам и предупреждавам, да не очакваш благодарност или благосклонност от този заядлив, безразсъден, неделикатен, злонамерен и лош свят. Колкото и да изглежда топъл приемът на жителите му сега, каквото и да правиш, дори да ги отрупаш с щастие, те ще продължават да се оплакват, да копнеят за неща, които ти нямаш власт а им дадеш, ще очакват друга Нова година да осъществи неуместно замислени планове, които и осъществени ще донесат само нови причини за недоволство. Ако тези смешни хора изобщо могат да видят нещо поносимо у теб, го ще бъде само след като окончателно си отидеш.

— Но аз — извика въодушевената Нова година — ще се опитам да направя хората по-мъдри от сега. Щедро ще предложа даровете, определени ми от Провидението за раздаване и ще им кажа да бъдат благодарни за това, което имат и да са скромни в желанията си. Навярно, ако те са истински глупаци, те ще благоволят да бъдат щастливи и ще ми позволят — и аз да бъда щастлива Година. Защото моето щастие зависи от тях.