Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 8
Анджей Сапковский
— Съветваш го? — вбеси се Ксандер, като скочи от креслото. — Ти го съветваш? Баща ми? Баща ми е крал! Кралете не слушат съвети, кралете заповядват!
— Седни, синко — намръщи се Белоун, — и млъкни. А ти, магьоснице, наостри уши. Имам да ти кажа нещо.
— Е?
— Взимам си нова женичка… На седемнайсет години… Черешка, казвам ти. Черешката на тортата.
— Поздравления.
— Правя това по династични съображения. С грижа за наследниците и реда в държавата.
Мълчаливият като скала до този момент Егмунд тръсна глава.
— Наследниците? — изрева той, а злобният блясък в очите му не убягна от вниманието на Лита. — Какви наследници? Ти имаш шест сина и осем дъщери, включително копелетата! Малко ли са ти?
— Сама виждаш — махна с костеливата си ръка Белоун. — Сама виждаш, Нейд. Трябва да се погрижа за наследниците си. Как мога да оставя кралството и короната на някой, който се обръща по този начин към родителя си? За щастие, все още съм жив и управлявам. И възнамерявам да го правя още дълго. Както казах, женя се…
— Е, и?
— Ако… — Кралят се почеса зад ухото и погледна Лита изпод присвитите си клепачи. — Ако тя… Тоест моята нова женичка… се обърне към теб за тези средства… Забранявам ти да ѝ ги даваш. Защото съм против такива средства! Понеже са неморални!
— Можем да се договорим за това — усмихна се очарователно Корал. — Ако твоята черешка се обърне към мен, няма да ги получи. Обещавам.
— Ето това го разбирам — развесели се Белоун. — Радвам се, че си побъбрихме толкова приятно. Основата на всичко е взаимното разбиране и взаимното уважение. Дори различията трябва да се уважават.
— Така си е — намеси се Ксандер. Егмунд изсумтя и изруга под нос.
— В рамките на взаимното уважение и разбиране — Корал нави една рижа къдрица на пръста си и погледна нагоре, към орнамента, — а също в интересите на хармонията и реда в твоята страна. Имам сигурна информация. Поверителна информация. Не мога да понасям доносничеството, но още по-малко понасям мошеничествата и кражбите. Става въпрос, кралю мой, за нагло финансово престъпление. Има такива, които се опитват да те окрадат.
Белоун се облегна на трона, а лицето му се изкриви яростно.
— Кой? Имената!
Глава втора
Ефенберг и Талбот,
„Енциклопедия Maxima Mundi“, том VIII
Заливът се беше наежил от мачти и бе пълен с бели и разноцветни платна. По-големите съдове стояха на заслонения от носа и вълнолома рейд. В самото пристанище, при дървените пристани, бяха акостирали по-малки и съвсем дребни кораби. На плажовете цялото свободно пространство беше заето от лодки. Или отломки от лодки.