Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 5

Гералт сложи хартията на масата, побутна я към чиновника.

— В документа се е промъкнала една малка грешка — рече той спокойно и тихо. — Бяхме се уговорили за петдесет крони. А фактурата е за осемдесет.

Алберт Смулка събра длани и облегна на тях брадичката си.

— Това не е грешка — сниши глас той. — По-скоро е знак на признателност. Ти уби страховито чудовище, сигурно работата не е била лека… Никой не би се учудил на сумата…

— Не разбирам.

— Да бе. Не се прави на самата невинност. Да не искаш да кажеш, че Йонас, когато управляваше тук, не ти е издавал такива фактури? Залагам си главата, че…

— Че какво? — прекъсна го Гералт. — Че е завишавал сумите? А разликата, която е за сметка на кралската хазна, сме си я делили наполовина?

— Наполовина? — изкриви устни жупанът. — Не прекалявай, вещерю, не прекалявай. Не се прави на толкова важен. Ще получиш една трета от разликата. Десет крони. За теб и без това премията е голяма. А на мен ми се полага повече, макар и по длъжност. Държавните служители трябва да са заможни. Колкото по-заможен е държавният служител, толкова по-висок е престижът на държавата. Какво разбираш ти от това. Ще подпишеш ли фактурата, или не?

Дъждът барабанеше по покривите, лееше се като из ведро. Но вече не гърмеше, бурята се отдалечаваше.

Интерлюдия

Два дни по-късно

— Добре дошла, уважаема — кимна властно Белоун, кралят на Керак. — Добре дошла. Слуги! Кресло!

Сводът на залата беше украсен от орнамент с фреска, изобразяваща платноход сред морски вълни, тритони, хипокампи и същества, наподобяващи омари. Фреската на едната от стените представляваше карта на света. Карта, която, както отдавна вече беше забелязала Корал, беше абсолютно фантастична и нямаше много общо с реалното разположение на сушата и моретата, но бе красива и изящна.

Двама пажове донесоха и поставиха тежко резбовано кресло. Магьосницата седна и постави ръцете си на страничните облегалки така, че обсипаните ѝ с рубини гривни да се виждат добре и да привличат вниманието. Върху фризираните ѝ коси също имаше рубинена диадема, а върху дълбокото ѝ деколте — рубинено колие. Всичко това специално за аудиенцията при краля. Тя искаше да направи впечатление. И правеше. Крал Белоун не знаеше накъде да блещи очи, към рубините ли, или към деколтето.

За Белоун, син на Осмик, можеше да се каже, че е крал първо поколение. Баща му беше натрупал цяло състояние от морска търговия, а изглежда и нещичко от морско разбойничество. След като се беше разправил с конкуренцията и бе монополизирал каботажния превоз в района, Осмик се провъзгласи за крал. Актът на самозваната коронация, общо взето, само потвърди status quo, така че не доведе до никакви кръвопролития или протести. В процеса на по-раншните междуособни войни и сблъсъци Осмик беше изгладил граничните и правните конфликти със съседите, Верден и Цидарис. Стана ясно къде започва Керак, къде свършва и кой го владее. А щом го владее, значи е крал и тази титла му се полага. Естественият ход на нещата е тази титла и властта да се предават от баща на син, така че никой не се изненада, когато след смъртта на Осмик на неговия трон се възкачи синът му, Белоун. Наистина Осмик имаше други синове, още четирима, но всички се отрекоха от правото си върху короната, единият от тях, изглежда, даже доброволно. Така че Белоун властваше в Керак вече от двайсет години и съгласно семейните традиции получаваше печалба от корабостроенето, транспорта, риболова и пиратството.