Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 11

— Правилата не го забраняват. Нали си предаде мечовете…

— Точно така — включи се Гералт в разговора със спокоен глас. — Предадох ги. И както разбирам, и двата ще бъдат под надеждна охрана. До връщането на разписката? Която сега ще получа?

Стражарките го обградиха, като се зъбеха. Една го побутна, уж случайно. Друга се изпърдя гръмко.

— Ето ти разписката — изфуча тя.

— Вещер! Наемен унищожител на чудовища! А мечовете си ги даде! Веднага! Покорен като дришльо!

— Ако му кажат, сигурно и онази работа ще си даде.

— Да му кажем тогава! А, момичета? Нека го извади през дюкяна!

— Достатъчно! — изрева комендантката. — Увлякохте се, курви. Гоншорек тук! Гоншорек!

От съседното помещение се появи плешив застаряващ тип с кафеникаво наметало и вълнено кепе. Още с влизането си се разкашля, свали кепето си и го размаха пред себе си. Без да каже нито дума, взе омотаните с ремъци мечове и направи знак на Гералт да го последва. Вещерът не изчака втора покана. В караулното вече миришеше предимно на газове.

Помещението, в което влязоха, беше разделено на две от солидна желязна решетка. Мъжът с наметалото заскърца с голям ключ в ключалката. Окачи мечовете на закачалка до други мечове, саби, ножове и ками. Отвори раздърпан регистър и се зае да пише нещо дълго в него, като непрекъснато кашляше и с усилие си поемаше въздух. Най-накрая връчи на Гералт написаната квитанция.

— Да разбирам ли, че мечовете ми са в безопасност тук? Заключени и охранявани?

Кафеникавият тип, като дишаше тежко и пъшкаше, заключи решетката и му показа ключа. Това не се стори убедително на Гералт. Всяка решетка можеше да се преодолее, а звуковите ефекти от газоотделянето на дамите бяха способни да заглушат всякакви опити за взлом. Но вещерът нямаше избор. Трябваше да направи това, заради което бе дошъл в Керак. И да напусне града колкото се може по-бързо.

* * *

Кръчмата — или както гласеше табелата, локалът — „Natura Rerum“ се помещаваше в не много голяма, но елегантна сграда от кедрово дърво, стръмен керемиден покрив и високо стърчащ комин. Фасадата на сградата беше украсена с веранда, към която водеше стълба, отрупана с разлистени растения алое в дървени саксии. От помещението долитаха кухненски аромати, най-вече на запечено на скара месо. Ароматите бяха толкова примамливи, че на вещера „Natura Rerum“ веднага му заприлича на рай, градина на насладата, остров на щастието, мляко и мед, плаващи в страната на благословените.

Но бързо се изясни, че този рай — както всеки друг — е охраняем. Той си имаше свой цербер, страж с огнен меч. И Гералт го видя в действие. Церберът, нисък момък, но с мощно телосложение, прогони пред очите му хилав младок от градината на насладите. Младокът протестираше — подвикваше и жестикулираше, което раздразни допълнително цербера.

— Достъпът ти е забранен, Мус. И ти много добре го знаеш. Така че се махай. Няма да повтарям.

Младокът бързо се спусна по стълбите, за да избегне падането по тях. Той, както забеляза Гералт, беше преждевременно оплешивял, а редките и дълги руси коси растяха само в областта на темето, което създаваше доста тягостно впечатление.