Аз обичам своя стих,лъчезарен и прозрачен —ту ласкателен и тих,ту язвителен и мрачен.Аз обичам свойте рими и куплети, и строения,свойте рицарски полети и разгулни настроения.Моят стих е като камък —горд и хладен, и суров,ту опасен като пламъки препълнен със любов.В него има много младост, слънце, музика и ласки,много горести и радост, много трепети и краски!Цар на сенките незрими,пълен с бури и затишия,аз обичам свойте римии разгулни игростишия.
2
Безоблачно утро гората прегърна —гората зашушна в пророчески блен…И трепетно слънце неволно разгърналазурната дреха на пролетен ден.Зашушнаха вейки и блатна тръстика,потрепнаха сочни прохладни лъкии нейде далеко тревожно забликатревожния ромон на будни реки.И аз се събуждам и чезна понесен —подобен на слънце из тъмни зори,и аз се събуждам — и моята песенподхванаха бури и будни гори.Безоблачно утро гората запали —гората зашушна в пророчески блен:че аз съм пустинник със нови скрижали,че аз съм пророка на южния ден.
3
В нерадостния устрем на животаи в делничния грохот на света,изкупил сам и кръста, и Голгота,аз дойдох из сърцето на нощта —и в моя дух небето притаявабезоблачната своя чистота —че аз съм жрец, обречен да дарявасъкровища и билки, и цветя.И много дни преминаха в тревога,и много тъмни нощи — без луна,но аз открих и слънцето, и богаи казах сам: "Да бъде светлина!"И не един пред моя лик преминас язвителния взор на сатана —че аз съм дух, запален из пустиня,и камен град, издигнат в планина
4
От изток ида аз — гадател и пророк —безгрижен, величав и светъл като бог.Сърцето ми гори през ден и тъмнина:— Не съм ли божество, не съм ли сатана?На всички ветрове стихията събрахи моята душа не знае що е страх:аз паля градове и вея ведрина:— Не съм ли божество, не съм ли сатана?В безоблачната шир на мировия храмаз бога поругах и тайната му знам —и тайната ми грей над всички времена:— Не съм ли божество, не съм ли сатана?От изток ида аз със бурите на дени слънцето гори запалено от мен —и слънцето гори с безумна светлина:— Не съм ли божество, не съм ли сатана?
5
Аз нося сърцето на плаха и нежна девицаи страшния присмех на демон коварно-жесток.В душата ми крее копнежа по синята птицаи светлата вяра на черния земен пророк.Притискат ме мълком стените на хладна тъмницаи странно се смее над кулата лунния рог;но моята песен е бяла весталка и жрицаи в моята кръв се кикоти разблудният бог.Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги,ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор,но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги.И аз ще ликувам в мечтателна радост унесен —в престъпната дреха на слава и вечен позор,но пак ще се чуе из бездните моята пеоен.
6
Непристъпни са моите замъци,непристъпна е мойта душа.Аз се раждам сред бури и пламъци,аз не греша.Като слънце живея в лазуритена покрова безоблачно син.Аз съм бодър владетел на бурите,аз съм един.В моя устрем се късат пределите,моят храм е безбрежно широк,Аз съм светъл вестител на смелите,аз съм пророк.
7
В сърцето си аз крия черни рани,запалени от делничния шум;в душата си аз крия урагани —размирие вещае моят друм.И в трепета на всяка моя песениграе лъч от румения ден.Аз рицар съм над рицари понесен,аз пленник съм, от слънцето пленен!Самичък раб на сенките вечерни —аз озарявам болните гори,самичък син на горестите черни —аз обещавам пролетни зари.И в трепета на всяка моя ранаиграе лъч от светли чудеса.Аз удар съм на пролетна камбана,аз облак съм от бури и роса!
8
Аз съм вечната лъжа световна —никой мойте пътища не знай…………………………Аз съм без начало и без край…Димчо ДебеляновАз съм светъл час и утринна прохлада,аз съм вечер и погаснала заря.Моят дух ликува, пей и страда,моят дух — че аз живея и горя,Аз отричам слънцето и бога, и небето —и приемам ги в един и същи час.Аз съм пълен с тишина и буря във сърцето,аз съм тление и страст.И невинен като пролет безотечна,преминавам в лято, есен и — тъжа…Аз съм истината, истината вековечна,аз съм чудната лъжа!
9
Напред и все напред, без страх и колебания,чрез бури и мъгла, по слънце и по мраз —безстрашен патриарх на своите желанияи винаги герой на всяка своя власт.И винаги герой, и раб на всяка страст,поклонник и пророк на вечните гадания,за всеки божек — дом, за всяка птица — храст,че аз съм роден брат на земните страдания.И странник за света — от всички поруган,и странник за света — безбожно прикован,от своята скала аз гордо ще запея —че мойта скръб е жар и мойта радост — плам,че аз съм всемогъщ, макар и вечно сам,и в моя дух гори духът на Прометея.
10
Свещена пролет погледа ми мрежи,фъртуна дреме в моите гърди;през мене лъхнат утрините свежи,през мене греят късните звезди.И в люлката на сферите безбрежниаз тайната на всеки трепет чух —че в устрема на пътища метежнивеликий Пан лелее моя дух.И зная аз, че няма мир за мене,но и не търся мир посред света.И в тъмний път на вяра и съмнениеаз раб съм на незнайна красота.В сърцето ми предвечно слънце грее,аз ключа съм на всички чудеса:честит е, който може да живеепод мойте безбрежни небеса!
