Читать «Свечеряване» онлайн - страница 15
Лиза Джейн Смит
— Никога не съм казвала, че няма да дам клетва, нито че ще я наруша. Просто ми се доверете, защо не опитате? Аз… през това лято научих някои неща.
Бони се размърда. Имаше нещо неясно зад думите на Каролайн. Не можеше да обясни откъде знае; усети го чрез шестото си чувство, с което се бе родила. А може би се дължеше на това, че Каролайн наистина се е променила след всичко преживяно, каза си Бони.
Да вземем само факта колко много пъти през последната седмица я попита за Елена. Наистина ли е добре? Може ли Каролайн да й занесе цветя? Вече може ли да приема посетители? Кога ще бъде съвсем добре? Каролайн наистина й бе досадила, въпреки че на Бони не й даде сърце да й го каже. Всички останали чакаха със същото безпокойство и нетърпение да видят Елена… след като се бе завърнала от отвъдното.
Мередит, която винаги я биваше да съчинява, драскаше бързо нещо на един лист.
— Какво ще кажете за това? — попита и всички се наведоха над бележника й.
„Кълна се да не казвам на никого за свръхестествените събития, свързани със Стефан и Елена, освен с изричното позволение на Стефан или Елена. Освен това ще помогна да бъде наказан всеки, който наруши тази клетва по начин, който определят останалите участници в групата. Тази клетва се дава за вечни времена и я подпечатвам с кръвта си.“
Мат кимна.
— „За вечни времена“. Идеално е — рече. — Звучи, сякаш го е написал някой адвокат.
Това, което последва обаче, не беше типично за адвокатите. Всеки един от седналите около масата вземаше листа, прочиташе го на глас, а после тържествено го подписваше. След това всеки от участниците в клетвата прободе пръста си с безопасната игла, която Мередит носеше в чантата си и добави капка кръв до подписа си. Бони затвори очи, докато се пробождаше.
— Сега наистина сме обвързани завинаги — оповести тя мрачно като вряла и кипяла в подобни събития. — Аз не бих се осмелила да наруша тази клетва.
— Напоследък дадох толкова кръв, че ще ми стигне за цял живот — отбеляза Мат, стисна пръста си и го погледна тъжно.
Точно в този миг се случи. Листът с тържествената клетва на Мередит беше в средата на масата, за да могат всички да му се възхитят, когато от високия дъб в задния двор, граничещ с гората, един гарван се стрелна надолу. Кацна върху масата с дрезгав крясък и Бони изпищя. Гарванът наклони око към четиримата, които побързаха да отдръпнат столовете си, за да се отдалечат от зловещата птица. После птицата наклони глава на другата страна. Това беше най-големият гарван, който бяха виждали. Под слънчевите лъчи лъскавите му пера блестяха с всички цветове на дъгата.
Гарванът явно също изучаваше подписаната клетва. После реагира толкова бързо, че Бони се скри зад гърба на Мередит и в паниката си събори стола. Разтвори криле, наведе се напред и започна бясно да кълве с клюна си по листа, целейки се в две конкретни места.