Читать «Светът полудява» онлайн - страница 2

Аудиторията аплодира професора. Такова шоу по време на лекция не се беше случвало от цели няколко дена. А като се има предвид характера на Доктор Хак, предстоеше и още.

— Но професоре — извика Доктор Хак — аз вече СЪМ преодолявал защитата на университетския биоробот. Ако искате през междучасието да направя малка демонстрация…

— Ставате за смях, колега и много добре знаете това. Вие не можете да го направите, просто защото това не е възможно!

— Добре, през междучасието ще видим — сви рамене Доктор Хак.

Професор Ксиланд също сви рамене. За негова радост, до края на часа аудиторията беше даже по-тиха от обикновено — може би защото предварително изпитваше удоволствие от красивата сцена, която Доктор Хак смяташе да разиграе през междучасието.

* * *

От дните на своето най-ранно детство, Доктор Хак непрекъснато изпитваше необходимостта да разрушава. Във всеки момент неговите ръце въртяха някакъв предмет, който щеше да съществува най-много още 5 минути, краката му тъпчеха и разлепваха мокета, а тялото му злобно се люлееше върху обречения стол. Твърдата му вяра, че с помощта на Науката, Волята и Разума спокойно може да сложи цялата Вселена в джоба си и дори да остане още толкова място, недвусмислено подсказваха, че някой от прародителите му в Първобитната епоха трябва да е бил, я ядрен физик, я компютърен вирусолог…

Тези мисли витаеха в главата на магистъра по точните науки Ксиланд Осемнадесети докато стоеше неловко облегнат на стената в Синьото фоайе на Рандомалфския технически университет и наблюдаваше тълпата от студенти, наобиколила Доктор Хак. Чу се познатия отвратителен глас:

— ДЕСЕТ-ДЕСЕТ-ДЕСЕТ ВОЛТЕР ЕЛА. ВЕДНАГА. ТУК.

От другия край на залата се дочу леко подрънкване. Една бяла цилиндрична машина с прозрачен похлупак се приближи плахо до събралата се група студенти.

— Идентифицирай се — кресна Доктор Хак.

— Виртуално-организиран литиев транс-енергиен робот, сериен номер 10–10.

— Кои са твоите Господари?

— Извинете, сър, не разбрах въпроса!

— Глупава машино, питам те чии заповеди с какъв приоритет изпълняваш? Само не ми казвай, че това е секретна информация!

— Не сър, извинете, сър. В мен са вложени десет нива на достъп. Десетото включва само обичайните ежедневни заповеди и е достъпно за всеки. Другите 9 нива изискват специални секретни идентификационни кодове.

— Кое е нивото на твоя татко?

— Извинете, сър, не разбрах въпроса!

— Питам те, кое ниво на достъп е вложено от твоите създатели за фабрични тестове и позволява да ти давам най-широк кръг от заповеди?

— Нулево ниво, сър! Позволете да забележа, че идентификационния код е от доста букви, и вероятността да го налучкате е около нулата.

— Колко по-точно?

— Сър, предупреден съм да не отговарям на такива въпроси.

Студентите се разшумяха, но доктор Хак не се отказваше, вместо това извика по начин, достоен за всеки младши лейтенант от Манганурската Военна Школа: