Читать «Сватбата на Василена» онлайн - страница 2

Като стигнаха до саплъка, Аго заграби с две ръце, колкото плява можеше да вземе, хвърли я в таргата и взе да я тъпчи, като мушкаше ръцете си сърдито и колкото сила има. Василена стоеше малко настрана и говореше:

— Аго, знаеш ли, че до неделя ми е сватбата? Тъй каза годеника ми на батя Василя: „В неделя, кай, ще додем да вземем булката.“ Ах, Аго, малко ми остана да стоя тук. Знаеш ли, че ми е мъчно, ей!…

Аго по-силно затъпкваше плявата. Василена продължи:

— Как не се случи бе, Аго, да ме вземе някой по-отблизо. А сега… Толкоз далеч… Като завали и като се разкаля, не моя до. Няма да се виждаме вече, Аго… Какво има? Какво ти стана? — каза тя, като видя, че Аго отблизо гледа пръста си.

— Убодох се… се тръни, тръни… — разсърди се Аго.

— И няма ли да ти е мъчно за мене, Аго? Гледай го какъв мълчи… С кого ще носиш плява? Кой ще ти носи хляб? Къде бре? Къде отаваш?

Аго отиде настрана и седна.

— Няма да нося плява… Не ща — каза той. — Се аз, се аз… Не ща пък, на… Не ми дават нищо, едни цървули не ми купуват… И ме бият… Какво искат от мене… да ме бият…

Чу се силна въздишка, Аго заплака. Беше се стъмнило и Василена трябваше отблизо да го погледне: грозното лице на Аго се гьрчеше, сълзи течаха по страните му. Час по час той подсмърчаше и триеше с длан очите си.

— Их, Аго, и ти — укори го Василена. — Що правиш тъй?… Никой не те е бил.

— Хъм… не… Ами бай Васил? Там, при кладенеца, не ме ли би?…

— Че то беше още миналата година бре! — извика Василена, готова да се разсмее. Но друга мисъл светкавично мина в ума и и тя с по-нисък глас каза: — Не плачи, Аго, недей… Ти нали ме слушаш, недей… И да ти кажа ли, Аго, сватбата може и да не стане в неделя. Има време. Има много време още… Стани, стани да занесем плявата! — каза тя и отиде при таргата.

Като подсмърчаше и пъшкаше, Аго дойде при нея и хвана таргата от едната страна, Василена я хвана от другата. Беше се стъмнило много. На две-три крачки по-нататък Аго се препъна, щеше да падне и с висок гърлест глас взе да се смее. С тънък сребърен глас се смееше от другата страна и Василена.

През нощта от север към юг минаха диви гъски и грачеха в мрачината като загубени. Заваля гьст, тежък сняг, валя и на другия ден и натрупа големи преспи. Но времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода.

Наближи неделята и в чифлика се заготвиха за сватба. Господарите на чифлика бяха в града, пръв човек беше тук Васил, той правеше сватбата. За голямо чудо, Аго беше много весел, приказваше безспир и разсмиваше всички с глупостите си. Самокогато връз лицето на Василена спуснаха червено було и тя наведе очи и престана да се усмихва, притихна и Аго. Той все се увираше да гледа булката. Веднаж Василена можа да му пришепне:

Свърши, се Аго. Отивам си вече…

Всичко беше вече готово, чакаха само младоженеца. Пременена, забулена, Василена се изправи сред стаята, дружките и запяха. Галунка тичаше насам-нататък с радостни и насълзени очи, Васил поглеждаше часовника си. Влезе Аго. В тия един-два часа, докато липсваше, той беше сварил да се напие. Зад него вървяха двама ергени и се подсмихваха.