Читать «Сбъркалата модистка (Приказка за амбициите)» онлайн - страница 4

Минаха седмици, сезонът на Уайт Кондйт започна, напредна и повечето от половината му мина. Шивачеството замря поради непрактикуване, а печалбите от него намаляха почти до нула. Дойде време за едно благотворително представление. Мистър Дженингс Родолф се огъна пред настоятелните молби на мис Амилия Мартин и я представи лично на един комик, който беше благотворителят. Той сипеше усмивки и любезности: беше съчинил дует специално за случая и мис Мартин щеше да го изпълни с него. Настъпи вечерта и се оказа, че има налице огромна публика, както и деветдесет и седем джина с вода (по шест пенса), тридесет и две чаши бренди с вода, двадесет и четири бутилки бира и четиридесет и едно подсладени вина; помощник-декораторът заедно със съпругата си и избран кръг от познати се бяха настанили на една от страничните маси близо до оркестъра. Концертът започна. Изпълнение на лирична песен от млад светлокос джентълмен със синьо сако с големи лъскави копчета (ръкопляскания). Втора песен, плахо изпълнена от друг джентълмен пак със синьо сако, но с още по-ярки копчета (по-оживени ръкопляскания). Дует, мистър и мисис Дженингс Родолф (бурни ръкопляскания). Соло, мис Джулия Монтагю — единствено изпълнение за сезона — „Аз съм калугер“ (овации). Премиерно изпълнение на комичен дует — мистър. Х. Таплин (комикът), и мис Мартин — „Времената днешни“.

— Бра-аво! Бра-аво! — завикаха приятелите на помощник-декоратора, когато мис Мартин бе галантно изведена от своя партньор.

— Хайде, Хари! — извикаха близките на комика.

„Чук, чук, чук“ — почука диригентът с палката по пулта.

Оркестърът започна и скоро бе последван от някакви слаби вентрилоквистични звуци, които сякаш идваха от най-вътрешните дълбини на тялото на мис Амилия Мартин.

— Пусни си гласа! — извика един джентълмен с бяло палто.

— Пей с пълна пара, мойто момиче! — извика друг.

„С-с-с-с-с“ — казаха двадесет и петте бутилки бира.

— Тихо! Тихо! — протестираха помощник-декораторът и приятелите му.

„С-с-с-с-с-с“ — отново казаха бутилките бира, последвани от джина и голяма част от брендито.

— Изхвърлете тия гъски навън! — извикаха приятелите на помощник-декоратора силно възмутени.

— Пей силно! — прошепна мистър Дженингс Родолф.

— Това и правя — отвърна мис Амилия Мартин.

— Пей по-силно! — каза мисис Дженингс Родолф.