Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 8

— Добър подход — усмихна се вещерът. — Престъпността намаля ли?

— Ни най-малко.

— Как да стигна до двореца — този, новия?

— Лично ще те съпроводя. А какво става с предложението на разумните хора?

— Кмете — каза Гералт, — защо бързаш? Нали наистина по време на работа може да стане нещастен случай, въпреки моето желание. Тогава разумните хора ще трябва да помислят как да ме спасят от гнева на краля и да подготвят онези хиляда и петстотин орена, за които говорят… хората.

— Ставаше въпрос за хиляда.

— Не, господин Велерад — рече решително вещерът. — Този, на когото сте давали хиляда, е избягал още като е видял вампирката и дори не се е пазарил. Значи рискът струва доста повече от хиляда. Дали струва повече от хиляда и петстотин — ще видим. Разбира се, ще се сбогувам предварително.

Велерад се почеса по тила.

— Хиляда и двеста?

— Не, кмете. Това не е лесна работа. Кралят дава три, а трябва да ви кажа, че понякога е по-лесно да се свали магията, отколкото да се убие. В края на краищата някой от тези преди мен щеше да убие вампирката, ако беше толкова лесно. Мислите ли, че са позволили да бъдат изядени само защото ги е било страх от краля?

— Е, добре, братко — поклати тъжно глава Велерад. — Договорихме се. Само че на краля нито дума за нещастен случай по време на работа. От все сърце те съветвам.

III

Фолтест беше слаб, с красиво — прекалено красиво — лице. Все още нямаше четирийсет, както прецени вещерът. Седеше на нисък, резбован стол от черно дърво и бе изпънал крака към огнището, до което се грееха две кучета. До него, върху един сандък, беше седнал възрастен брадат мъж със здраво телосложение. Зад краля стоеше друг, разкошно облечен, с гордо изражение на лицето. Велможа.

— Вещер от Ривия — каза кралят след минутното мълчание, което се възцари след встъпителната реч на Велерад.

— Да, господарю. — Гералт наведе глава.

— От какво ти е побеляла косата? От магии? Виждам, че не си стар. Е, добре, добре. Това е шега, не отговаряй. Както предполагам, имаш някакъв опит?

— Да, господарю.

— Бих искал да послушам.

Гералт се наведе още по-ниско.

— Нали знаете, господарю, че кодексът ни забранява да говорим за това, което правим.

— Удобен кодекс, любезни вещерю, много удобен. Но все пак така, без подробности… Имал ли си работа с боровици?

— Да.

— С горски духове?

— Да.

Фолтест се поколеба.

— С вампири?

Гералт вдигна глава и погледна краля в очите.

— Да.

Фолтест извърна поглед.

— Велерад?

— Слушам, милостиви господарю.

— Обясни ли му нещата?

— Да, милостиви господарю. Той твърди, че може да се махне магията от принцесата.

— Това го знам отдавна. А по какъв начин, любезни вещерю? А, да, кодексът. Добре. Само една малка забележка. Идваха тук при мен няколко вещери. Велерад, разказа ли му? Добре. Така че ми е ясно, че вашата специалност предвижда главно умъртвяване, а не премахване на магии. Но ако падне и косъм от главата на дъщеря ми, ти ще сложиш своята на дръвника. Това е всичко. Острит и вие, господин Сегелин, останете и му разкажете всичко, което поиска. Те винаги много питат, вещерите. Нахранете го и нека живее в двореца. Няма защо да се шляе по кръчмите.