Читать «Сбогом завинаги, мъко моя» онлайн - страница 4

Взаимоотношенията им се влошиха. И двамата упорито не желаеха да минат през „Поправка на взаимоотношенията“. Всъщност Елва нарочно се записа на негатерапевтика, която проповядваше: „Следвай собствения си път към щастието“. Елрой се стегна и изследва чувствата си с новата, революционна „Клетъчна техника за самоизучаване“. Най-после разбра чувствата си: той презираше жена си и желаеше смъртта й. Съвсем просто!

Елрой се захвана за работа. Той прелисти Указателя и намери службата „Поправка на съпруги“ в Согърти, Ню Йорк. Те дойдоха, отнесоха Елва и Елрой най-после имаше време да дойде на себе си.

Най-напред той се научи да постига моментален екстаз в желанията си. Тази възможност досега бе изключителна придобивка на няколко източни религиозни организации, които доскоро бяха единствените, които можеха да те свържат по телефона със службата, която го предоставя. Блаженството бе много приятно, но Елрой трябваше да излезе от него, когато „Детеоправячите“ се обадиха, за да кажат, че неговото дете е непоправимо. Питаха какво иска да направят с него. Елрой им каза да го сглобят отново както могат и да го приберат в склада, докато не ги уведоми какво да правят по-нататък.

Точно по същото време, с помощта на фирма „Психоусилватели“ той успя да повиши интелигентността си на две степени над гениалната — факт, съответно отбелязан в преработеното издание на автобиографията му, отпечатана в „Ню Йорк Таймс“.

От службата „Поправка на съпруги“ се обадиха и казаха, че Елва е остарял и непоправим модел, който не може да бъде приспособен без сериозна опасност за механизма му. Елрой им каза да я складират заедно с непоправимото му дете.

Най-после останал напълно сам, Елрой можеше да се възползва от радостния момент, за да каже „Сбогом завинаги, мъко моя!“ Сега, разбира се, той се бе успокоил доста и опитваше много от религиозните видения с огромна сила и мощ. Но все пак оставаше нещо неудовлетворително, макар че не можеше по никакъв начин да разбере какво.

Той потърси в указателя, но не намери отговор. Изглежда трябваше да се заеме сам с обмислянето на този въпрос. Но после, съвсем като по поръчка, входната врата се отвори и вътре влезе един дребен, възтъмен, усмихнат мъж с тюрбан, очи, които като да знаеха всичко и аура с невероятна сила. Това беше гуруто на Тайните, който ви намира винаги точно навреме и ви казва онова, което трябва да знаете, ако сте абонат на Указателя.

— Виновно е твоето „аз“ — каза гуруто на Тайните и си отиде.

Елрой бе залят от огромна вълна на откровение. „Аз“-ът! Разбира се! Как сам не беше се сетил! Очевидно неговото „аз“ бе последното нещо, което го държеше закотвен към лепкавата същност на ежедневната реалност. Неговото „аз“! Единствено то го дърпаше назад, непрекъснато го омотаваше в егоистичните си желания, като напълно игнорираше собственото му добро!

Елрой отвори Указателя. Там от само себе си, върху последната страница, той намери службата за премахване на самоличност „Лефкович“ от Флъшинг, Ню Йорк.