Читать «С иронията на невероятното» онлайн

Светослав Славчев

С иронията на невероятното

То е твърде особено понятие — невероятното. Може би най-напред затова, че е различно за всекиго от нас. За някои е строго формулирано в математическата дефиниция, за други минава през научни принципи и обяснения, родее се с философски категории или стига до чисто житейски постановки. Но невероятното винаги, още от деца, ни обгръща на всяка крачка. Ние цял живот вникваме в него и се стараем да го осмислим.

Фантастиката между другите й възможности е един чудесен инструмент за изследване на невероятното. Защото тя може да строи всякакви негови модели, да ги проследява във всякаква обстановка. Нейното класическо „Какво би станало, ако…?“ е всъщност врата към лабиринтите на невероятното. При това фантастиката като литература има голямо предимство — нейните модели са емоционални, те въздействуват силно, като живи.

Ерик Симон също строи фантастични модели за изследване на невероятното. Те също са емоционални и живи, но са обагрени в различните отсенки на иронията. Понякога тя е леката, закачлива ирония към нашите дребни човешки хитрости, усмихва се разбиращо на слабостите ни, искрѝ от тънък, интелигентен хумор или прелива от скепсис, когато се вглежда в лицемерието, подлостта и предателството. Това е в стила на Ерик Симон.

„Пиша такива разкази, каквито сам бих желал да чета! — заявява той и добавя: — Пиша ги с празната надежда, че ще намеря читатели, които донякъде да приличат на мен!“

Разбира се, че няма да приличат на писателя, защото са много и различни. Ерик Симон е един от добре известните фантасти в ГДР. Четат го и гимназисти, и възрастни, и още по-възрастни. А той самият е от т.нар. средно поколение фантасти в ГДР. Роден е през 1950 година в Дрезден, работил е като специалист електромонтьор. След това е следвал физика, дипломирал се… и се отдал на литературна работа. Впрочем първите си разкази започнал да пише още като студент в младежки клуб за научна фантастика. Нищо необичайно. Симон просто принадлежи към онзи голям поток от писатели фантасти, който се вля в литературата от специалните научни дисциплини.

Ако търсим науката физика в неговите разкази, едва ли ще я открием. Тя е по-скоро фон, ерудираност, здравото стъпване по Земята (и по далечните планети!). И съвсем не се връзва тази физика с поезията. Защото — една любопитна подробност! — Симон пише и публикува книги със стихове. Тези стихове са близки по тоналност с неговата фантастика — оцветени са в мека, малко тъжна ирония.

Писател, който има предпочитания към разкази и поезия, едва ли ще напише роман. Много са писателите с такава нагласа на творческото виждане, които не обичат тази форма. И Симон няма романи.

„Според мен — казва той — романите са пълни със страшно много баласт: описания, отклонения, излишни размишления и въобще странични неща. Не съм достатъчно трудолюбив, за да напиша подобно произведение!“

Може да е прав, може и да не е. За голямата литература е важна не толкова формата, колкото човешките проблеми. Има миниатюри, които са останали в историята на литературата!