Читать «Ръкопис, намерен в „Сен-Жермен-де-Пре“» онлайн - страница 2

След това животът отново стана хубав. Пак можехме да се разхождаме безпрепятствено из квартала. По лицата на жермен-депрейците отново се появиха усмивки. Организираха се всякакви празненства, всички апартаменти денонощно стояха незаключени. Човек можеше спокойно да остави ключа на таблото на своето ферари. Нощем само светлините от прожекторите на вертолетите пробиваха мрака над „Лип“.

През това време останалата част на страната извън този периметър беше потънала, разбира се, в огън и кръв.

Шумът приближава. Ръката ми трепери, защото съм страхливец. Бога ми, не ми се ще да умирам. Вече знам, че ще ги моля на колене като някое лайно. Вярно е, че исках да запазя парите си и да оставя маргиналите да се оправят, както могат. Само че, мамка му, с нищо не бях по-лош от останалите, не съм си и представял, че положението толкова бързо ще се влоши!

Без съмнение в деня, когато изкормиха Бернар Анри-Леви и Ариел Домбал, които при това бяха се опитали да се срещнат мирно с тях и да започнат диалог, е трябвало да се усъмня, че ще дойде и нашият ред. Ала и аз постъпих като другите, реших, че това е изолиран инцидент… По-късно устроиха колективно изнасилване на Клаудия Шифър (Награда на зрителите за най-гледано предаване за годината по TF+) и много добре си спомням как всички се надявахме с това цялата история да приключи…

Когато изгориха Матийо Касовиц най-сетне прогледнахме, но беше твърде късно… Продължението е известно: атентат в „Кастел“, опожаряването на „Грасе“, отвратителното обесване на Филип Солерс с главата надолу от камбанарията на църквата „Сен-Жермен-де-Пре“…

Пратих последните си бодигардове на разузнаване по булеварда. Какво ли правят? Още преди десет минути трябваше да ми изпратят триизмерен видеосигнал по моя майкрософт-суоч.

Сега жънем това, което сме посели. Като си спомня само как празнувахме падането на комунизма! Този път капитализмът наистина бе победил. Колко сме били слепи! Всички поставени от Карл Маркс въпроси стоят на дневен ред, и то с хиляди пъти по-голяма сила. Въобразявахме си, че е напълно в реда на нещата едно нищожно малцинство привилегировани да управлява грамадното мнозинство от бедни. Притежанието на разкошните ни апартаменти сякаш бе напълно оправдано. Непоносимата гнусота на нашия начин на живот изобщо не ни правеше впечатление.

Зърнах от прозореца главата на един от моите гардове с изцъклени очи, набучена на пика. Влязоха във „Флор“. Върни се, Сартр, хората са полудели! Затварям се в клозета и дописвам тези прощални думи. Шум от стъпки по стълбите. Ето ги. Удрят по вратата.

Не ми се вярва да успея да се сприятеля с тях.

Информация за текста

Frédéric Beigbeder

1999

Сканиране: gdi009, 2010

Редакция: sam, 2010

Корекция и форматиране: Петър Енчев (haripetrov), 2010

Издание:

Фредерик Бегбеде. Разкази под екстази

Издателство: „Пулсио“, София, 2004

Художник на корицата: Здравко Денев

ISBN 954–91389–9–2

F. Beigbeder. Nouvelles sous ecstasy. Editions Gallimard, 1999