Читать «Рунически знаци» онлайн - страница 2

Но тя знаеше също, че в село Малбри, както и в цялата долина на река Стронд, някои неща никога не се обсъждаха, а това включваше всичко любопитно, необяснимо или по някакъв начин неестествено. Да имаш въображение беше почти толкова лошо, колкото да си вириш носа, и дори сънищата будеха омраза и страх, защото именно чрез сънищата (или поне така се казваше в Добрата книга) Пророческото племе бе преминало границата на Хаоса; а и в Съня се пазеше мощта на създанията на Феерия, които чакаха сгоден случай отново да навлязат в света.

И затова жителите на Малбри полагаха всевъзможни усилия никога да не сънуват. Те спяха на голи дъски вместо на дюшеци, избягваха тежките ястия на вечеря, а колкото до разказването на приказки за лека нощ — хм… Далеч по-вероятно беше децата в Малбри да слушат за мъченичеството на Светия гроб или за последното Очистване след Свършека на Света, отколкото приказки за магии или за Долната земя. Което не означава, че магии не се случваха. Всъщност през последните четиринайсет години село Малбри по един или друг начин беше станало свидетел на повече магии, отколкото всяко друго място в Средните земи.

Това беше по вина на Мади, разбира се. Мади Смит сънуваше, разказваше приказки, че и по-лошо; и беше свикнала да я обвиняват за всичко необичайно, което ставаше в селото. Ако от някой рафт паднеше бутилка бира, ако котка влезеше в маслобойната, ако Адам Скатъргуд хвърлеше камък по улично куче и вместо това уцелеше прозорец, сто на сто вината щеше да падне върху Мади.

И понечеше ли да възрази, хората щяха да кажат, че тя винаги си е търсила белята, че лошият късмет ги е споходил в деня, когато се е родила, и че нищо добро не може да се очаква от дете с клеймо като ръждивия знак на ръката на Мади Смит.

Някои стари хора го наричаха Вещерското клеймо и никакво миене и триене не можеше да го премахне.

Ако не това, то виновни бяха гоблините, известни още като Доброто племе или създанията на Феерия, които това лято, освен че правеха набези в избите и крадяха овце (или понякога ги боядисваха в синьо), вършеха и най-подли пакости, например оставяха конски тор на стълбите пред църквата или сипваха сода във виното за причестяване, за да го разлепят, или превръщаха оцета във всички буркани с маринован лук в магазина на Джо Бакалина в пикня.

И понеже никой не смееше нито да ги спомене, нито дори да признае съществуването им, Мади трябваше сама да се справя със злосторниците изпод Хълма както тя си знае.

Никой не я питаше как го прави. Никой не гледаше как работи момичето на Смит. И никой никога не я наричаше вещица — освен Адам Скатъргуд, синът на господарката, свястно момче в много отношения, но склонно към непристоен език, когато нещо го прихване.

А и защо да изричат думите, питаха се хората. Онова клеймо говореше само за себе си.

Мади сведе поглед към ръждивия знак. Приличаше на някакъв вид буква или символ и понякога светеше слабо в тъмното или гореше, като че ли към кожата й бяха притиснали нажежено желязо. Тя видя, че и сега гори. Често ставаше така, когато някой от Доброто племе беше наблизо, сякаш нещо вътре в нея се въртеше и напираше да излезе навън.