Читать «Розата и бодилът» онлайн - страница 11

— Нищо подобно — отбеляза онзи, който бе останал на седлото си. Той бе вдигнал качулката на наметалото си и лицето му бе скрито в сенки. — Просто се държи глупаво. Аз предлагам да я задържим за откуп и да поискаме злато, равно на теглото ни!

— Отлична идея — одобри по-младият от братята. Той бе прибрал оръжието си и в момента протягаше парче сирене към останалия на седлото. Онзи прие и отхапа.

— Само през трупа ми — решително заяви Ройбън, с което стана причина смехът да се възобнови.

Хилфред замахна отново. Противникът му отрази удара, вперил поглед в лицето му.

— Това беше малко по-добре. Поне имаше вероятност да ме удариш.

— Моувин, престани! — изкрещя принцесата. — Той не знае кои сте!

— Именно! — възкликна фехтовчикът и за пореден път се изсмя. — Тъкмо това прави нещата толкова удивителни.

— Казах да го оставиш! — настоя принцесата и насочи коня си напред.

Без да прекъсва смеха си, момчето замахна към Ройбъновите нозе. Хилфред нямаше представа как да отрази удара, просто по инстинкт насочи острието надолу и отдръпна крака. Тази комбинация доведе до загубата на равновесие и той залитна напред, изтървавайки меча си. При изправянето си осъзна, че момчето е въоръжено и с неговото острие. Тримата отново се смееха.

— Престани! — извика Ариста. Тя единствена не се бе присъединила към възторжения им кикот. — Не виждаш ли, че той не умее да си служи с меч? Дори не знае как се язди кон. Той е слуга. През живота си единствено е цепил дърва и е носил вода.

— Просто се забавлявах.

— На теб може и да ти е било забавно. — Девойката посочи към Ройбън. — Но той наистина си мисли, че възнамерявате да ме нараните. Той не си играе.

— Наистина ли? В такъв случай изпълнението му беше жалко. Всемогъщи Марибор, защо са изпратили този пън с теб? Някой истински разбойник щеше да го убие с първия си удар и вече щеше да обмисля какъв откуп да изиска за теб.

Ариста се намръщи.

— Ако бяхте истински разбойници, вече да сте се нагълтали с праха на Тамариск. Още щяхте да плюете пръст.

— Съмнявам се — каза останалият на седлото.

— Така ли? — Девойката плавно се приведе напред и прошепна нещо в ухото на жребеца си. Животното се стрелна от място и полетя като мълния обратно към града.

— След нея! — нареди конникът и сам препусна подире й.

Рошавото момче подхвърли меча на Ройбън и се отправи към животното си. Братът последва примера му. Двамата също препуснаха подир принцесата и приятеля си. Ариста, вярна на обещанието си, вече се откъсваше далеч напред.

Само след секунди Ройбън остана сам. Единствената му утеха бе, че принцесата не бе заплашена. Очевидно Ариста познаваше тези тримата, което само подсилваше унижението му. Той бе надвит от по-малък противник, който го бе направил за смях. А най-болезнен бе фактът, че това се бе случило пред очите на принцесата, на която се бе наложило да го защитава.

Не виждаш ли, че той не умее да си служи с меч? Дори не знае как се язди кон. Той е слуга. През живота си единствено е цепил дърва и е носил вода.

Хилфред остана неподвижен, загледан в залязващото слънце и в облаците, които се движеха в небето като сценичен пейзаж. По бузите му не спираха да се стичат сълзи.