Читать «Рожден ден» онлайн - страница 3

Павел понечи да каже нещо, но Олга сложи пръст на устните му.

— На моя рожден ден сме само трима! — пошепна тя и посочи най — тъмния ъгъл на стаята. — Нищо че спи. Няма да и пречим.

В полумрака на ъгъла Павел различи детска кошарка.

— Дъщеря ми! — поясни Олга.

Той известно време гледаше недоумяващо детето. После изведнъж в него се надигнаха всички онези чувства и съмнения. Развихриха се, покриха с мътилка очите му. Беше изигран, измамен! Поне да го беше предупредила. Той обича децата, желае деца, но иска да са негови, само негови…

Павел грабна сакото си и хукна навън. Ще я скъса наизпита… Или по — добре да я прехвърли в друга група. Само да е по — далече! А той ще довърши доктората си. Имат нужда от него в катедрата и в лабораторията. Толкова години е сам, свикнал е вече.

Осъзна се чак когато стигна до колата. Дърпаше като побъркан дръжката и се мъчеше да отвори заключената врата. Очите му бяха набъбнали и светът му се струваше неестествено размазан през напиращите сълзи.

Той стисна юмрук и го стовари върху купето на автомобила си. Миг след това из целия квартал се разнесе дрезгавият му глас:

— Ол — га — а… Обичам те!

Юмруците барабаняха по вечерната лъскавина на автомобила. И целият квартал, целият град, целият този суетен свят бе длъжен да разбере, че той, доцент Павел Пиргов, обича, обича…

От къщата му отговори детски плач.

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/942]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:19