Аз виждам свойта рицарска ограданад непристъпни бездни и скали.И всяка нощ, когато здрач припада —над мене само звезден дъжд вали.И аз съм хладен, хладен като камък,загубил слух за всеки земен стон,и пазя зорко своя древен замъки своя царствен и гранитен трон.Кога светът заплаче — аз се смея,кога светът ликува — аз скърбя,помръкне ли вселената — аз грея,монарх и страж на своята съдба.И само нявга чувам гръм и трясък:изпращат огън злите богове.Но жалък ми е всеки техен крясъки аз им връщам дим и смехове.Тук земен вятър моя трон не брули,до мен не стигат даже и орли:аз дигам свойте замъци и кулинад непристъпни бездни и скали.
2
Все тоя загадъчен остров и тия гранитни скали,и моята царствена кула, прилична на древен чертог.Огражда ме водна стихия и северен дъжд ме вали,а как съм безгрижен и бодър и как съм безумножесток!Тук кораби пътни минават и свири спасителенрог…И лодки — и тежки кервани от гъсти надводнимъгли…А слизат край мене принцеси и пажовев брачен оброк —и гаснат ранени и морни от моите златни стрели.И всеки мечтател безумен, попаднал неволно при мен,остава завинаги жертва на моя загадъчен плен,заплетен в неземни наслади и ласки, извездна любов.Морето размирно се плиска и тегнат над него беди,и носят се кораби волни в разгулните черни води —и всички запират край мене — и нямаспасителен зов!
3
Тук буря не бучи и ветрове не веят,и не долита шум, мълва и горък стон;безтрепетни, пространствата синеят,застинали в един прозрачен тон.И аз стоя в безоблачната сферана тоя стар, гранитен бастион;но тук не крепне мойта светла вераи не вещае радост моя трон. —Че в тоя мир от тишина и нежност,безветрие и ведра безметежностне чува се тръба на бран и бой.И в тайна скръб сърцето тайно стене,че не живот, а гибел е за менепрохладата на белия покой.
4
И аз съм зачарован да страдам и да чезнав загадъчния замък на странна самота.Суетни ми изглеждат земята и светаи черепния поглед на зиналата бездна.Душата ми се губи в хармония съзвездна —далеко от сълзите на всяка суета.Обичам да се смея в очите на смъртта,защото нося воля сурова и железна.И в онзи час уречен за земните души,когато мрачна гибел спокойно разрушина моя дух размирен заветните скрижали —ще бъда пъстър пламък от паднала звездаи сам ще се разсипя над суша и вода —и грешната земя от мен ще се запали!
5
Живот създадох аз от прах, вода и кали дъхнах му душа и трепет безграничен,но сам останах глух, студен и безразличен,бездушен като лед и хладен кат метал.И моят стих звъни и свети кат кристал —без болка, без любов, без горести и вопли —и като лунен лъч той грее, но не топли,че сякаш няма в мен ни радост, ни печал.И ето ме сега напразно ограденс бездушните стени на моя царствен замък,където вее смърт и северник студен.И всеки мой възторг умира заледен,че аз съм отреден да крия своя пламъки с равнодушие да срещам всеки ден.
6
Възлизам по гранитни стъпалаи мраморната кула ме издига.До моя слух суетен шум не стига,ни смъртен звън на кървава стрела.Аз виждам само слънце и скалаи чувам химн на будна чучулига.Разкъсана е земната веригаи аз съм със развързани крила.Възлизам по гранитни стъпала…
7
Издигнах в най-високите лазуринедосегаем замък от метал —и там приспах сърдечните си бурии своята пророческа печал.И в неговите бронзови обятиязаключих свойта скръб и своя блени заживях високо над земята —от хората и бога отчужден.Но мойта скрита буря не угаснаи мойта скръб по-живо зарида —че замъкът е гробница безгласнабез въздух, без миражи и вода.А как горя да слезна в долините,където спят села и градове —да разруша на всеки дом стенитеи да запаля живи огньове.И да живея живата тревогана слепия пророчески безброй —да любя и проклинам с него богав падения, победи и двубой.О късен час на мойто късно лето,о час на моя бунт неизживен!Аз сам запалих замъка — и ето! —събарят се стените върху мен!…--------------------------------Но в пепелта им като жива ранасърцето ми трепери и зове…И мойта скръб, от векове набрана,излива се във гръм и ветрове.
8
Аз много високо възлезнах и мъдрости много познах —под мене земята остана погребана в бури и прахИ нейния грохот суетен, и нейния трепетен стондолита кат музика странна до моя надоблачен трон.И слушам, аз слушам унесен вълната на хиляден хор,земята ридае и вика под тоя бездушен простор…И скрита сълза се отрони неволно от морни очи,че в земната музика черна и моята горест звучи.
