Читать «Римлянката» онлайн - страница 227

Минаха две денонощия. Лежах в леглото или седях във фотьойла до него. Стисках в ръце едно сако на Мино, което бях намерила на закачалката, и от време на време страстно го целувах или хапех, за да потисна напрежението. Когато мама ме принуди да хапна малко, се хранех само с едната ръка, с другата притисках сакото. През втората нощ мама настоя да си легна и аз безучастно се оставих да ме съблече. Но когато посегна да вземе сакото, изведнъж пронизително изпищях и тя страшно се изплаши. Мама не знаеше подробности, но се сещаше, че съм отчаяна от отсъствието на Мино.

На третия ден си втълпих нещо и цялата сутрин упорито се вкопчвах в него, макар и смътно да съзнавах колко е несъстоятелно. Реших, че Мино се е изплашил, като е узнал, че съм бременна, и затова се е измъкнал от задълженията, свързани с моето положение, бягайки при семейството си в провинцията. Предположението беше гадно, но предпочитах да си го представям подъл, отколкото да допусна мрачните мисли, които неизбежно ме спохождаха, да се окажат верни. Те бяха много тъжни, но обстоятелствата, свързани с изчезването на Мино, ги налагаха.

Същия ден към обед мама влезе при мене и хвърли на леглото ми едно писмо. Познах почерка на Мино и подскочих от радост. Изчаках мама да излезе и вълнението ми да попремине. После отворих писмото. Ето пълния му текст:

Най-скъпа моя Адриана,

В момента, в който получиш писмото, аз вече ще бъда мъртъв. Когато отворих пистолета и открих, че е празен, веднага се досетих, че ти си направила това, и с много любов мислих за тебе. Мила Адриана, ти не познаваш оръжията и не си разбрала, че в цевта е останал един патрон. Фактът, че не си знаела за него, потвърждава моето предположение. А и съществуват толкова начини човек да се самоубие.

Както неведнъж съм ти казвал, аз не мога да приема онова, което направих. През последните дни установих, че те обичам, но по-логично би било да те мразя, защото всичко онова, което ненавиждам у себе си и което се разкри при моя разпит, ти го притежаваш в най-голяма степен. Всъщност тогава загина действащото лице, което би трябвало да бъда, и остана само мъжът, който съм. В признанията ми нямаше нито подлост, нито предателство, а само необяснимо секване на волята. Може би то не е толкова необяснимо, но би ме отвело твърде далече. Достатъчно е да заявя, че като се самоубивам, поставям нещата на мястото им.

Не се безпокой, не те мразя, дори толкова силно те обичам, че само мисълта за тебе е достатъчна, за да се помиря с живота. Разбира се, ако бе възможно, бих живял, бих се оженил за тебе и щяхме да бъдем, както ти често казваше, тъй щастливи заедно. Но наистина е невъзможно.

Помислих и за детето, което ще се роди, и в този смисъл написах две писма — едното до семейството ми, второто до мой приятел адвокат. В края на краищата родителите ми са добри хора и макар че не бива да си правиш илюзии за чувствата им към тебе, убеден съм, те ще изпълнят дълга си.

Според мене е изключено да откажат, но ако стане, не се колебай, а се позови на закона. Моят приятел адвокатът ще те посети и можеш да му се довериш.

Спомняй си понякога за мене. Целувам те:

Твой Мино

П.П Името на адвоката е Франческо Лауро. Адресът: улица „Кола ди Риенцо“, № 3.