Читать «Речният дух» онлайн - страница 2

Когато момичето видяло сестра си, започнало още по-силно да плаче. Не искало да я пусне да си отиде, а хълцайки, й заразправяло за своите патила.

— Жената ме измъчва, бие ме с тояга…

— А Киазе какво казва? — попитала Еме.

— Киазе още не се е оженил за нея и всеки ден отлага сватбата.

— Бъди спокойна, мила сестро, един ден ще настъпи краят на нашите страдания.

И като казала това, хубавата Еме се гмурнала отново във водата.

Сестричката се върнала в къщи малко по-спокойна, но като я видяла такава, жената с още по-голям гняв се нахвърлила върху нея, защото по този начин си отмъщавала за постоянното отлагане на сватбата.

Изминали няколко дни. Една сутрин, когато момичето пак отишло за вода на реката и през сълзи завикало сестра си Еме, минал един ловец, приятел на Киазе. Като чул плача и отчаяните вопли, ловецът се скрил зад дърветата и зачакал. Той видял как водите на реката се разтворили и от тях излязла на брега една много хубава девойка. Тя започнала да утешава момичето и му помогнала да си налее вода.

Щом девойката се изгубила отново във водата, ловецът се спуснал да тича и само за миг се намерил на нивата на Киазе, където той работел.

— Киазе — му извикал той запъхтяно, — преди миг оставих на брега на реката малката прислужница, която дойде в село заедно с твоята бъдеща невеста.

— Е, какво от това? — попитал Киазе, който не можел да чуе да му говорят за бъдещата му невеста, без да му се свие сърцето от болка.

— Слушай добре: момичето викаше и плачеше и от реката излезе една прекрасна девойка, която то назова с името Еме.

— Еме ли? Но как…

— Знам, че това е името на твоята годеница, но мисля, че всичко ми е ясно. Девойката, която излезе от водата, е самата тя, речният дух я е отвлякъл, а тази, която е в селото ни, е една измамница.

— Да, да, трябва да е точно така. Утре сутрин ще дойда и аз на реката.

И наистина на следната сутрин, докато момичето плачело и викало на брега, Киазе и ловецът се били скрили зад дърветата и внимателно наблюдавали реката.

Когато Еме се появила, цялата обсипана с капчици вода и озарена от слънцето, Киазе не могъл да се въздържи и извикал: „Тя е!“

Двамата мъже се върнали в селото, без да знаят какво трябва да направят. Речният дух бил много силен и те по никакъв начин не можели да му отнемат Еме.

— Само старата вещица може да ти помогне рекъл най-после ловецът. — Тя е добра и помага на хората.

— Имаш право — възкликнал Киазе. — Ще отида при нея.

Старата речна вещица живеела повече от сто години в една колиба близо до водата. Колибата й устоявала и на най-силните води, защото когато те прииждали, вълните сами се отдръпвали от нейния праг.

Киазе разправил на вещицата цялата си история и накрая тя му рекла:

— Може да опитаме да направим нещо, но първо ми донеси една бяла коза, една бяла кокошка, едно парче бял плат и една кошница с яйца. Останалото остави на мене.